Ти си това, което четеш!

Декември вече чука на врата ни, Дядо Коледа приготвя шейната и елените си, а коледното настроение започва да сгрява душите ни в най-студените зимни дни. Духът на Декември превръща късия ден и дългата нощ във вълшебни и красиви мигове, споделени с най-близките ни хора. Заедно с топлината на предстоящите празници, идва време и за най-приятното пазаруване през цялата година. Време е за подаръци! Кой не обича да прави изненади?

Коледният шопинг е приятен, когато имаме идеи какво ще подарим, а не се лутаме сред пълните магазини. Нека тази Коледа под елхата сложим нещо, което има душа и носи послание в себе си. Книгата е перфектната идея, защото не подаряваме единствено стотици написани страници, а подаряваме чувства, топлина, любов, приключения и история с поуки. Каква по-добра възможност за нас да започнем годината с направени изводи и научени уроци?

В днешната статия ще се фокусирам върху две вълшебни книги, които заслужават да бъде опаковани и сложени под голямата Ви елха. 

В живота си често се нуждаем от книги, които да могат да ни вдъхнат надежда, че доброто в този свят съществува и че е някъде между нас. Винаги търсим любовта и щастието в четивата си, когато ежедневно сме затрупани от проблеми и трудности. Търсим посоката на промяната, която си заслужава да бъде поета.

Една от многобройните ми любими книги, които ме спасяват от скуката, е "Забравена истина", написана от К.А.Тъкър. С какво е по-различна от другите романтични и понякога дори сладникави истории за двама непознати, които се срещат при обичайни или необичайни условия?  Отговорът се крие именно във финалните думи на епилога... (Но не отгръщай на страница 369, а се отдай на завладяващите думи на К.А.Тъкър).

"Забравена истина" успява да те отвлече в света на млада жена, която е загубила паметта си, и на млад мъж, който знае, че единствения начин да я защити, е да стои далеч от нея. Романът те завърта в силна буря от ярки емоции - гняв, ярост, отмъщение и борба за любов и щастие. Началото започва ударно с кулминацията и страница след страница възелът се разплита. Но истината излиза на повърхността, както е и в живота извън книгите? 

Особено интересно и привлекателно е представена историята за Уотър и Джеси, като главите на книгата се свързват с миналото и настоящето на героите. Всеки един от персонажите е описан от авторката до пълно съвършенство, а ние единствено може да си ги представим все едно са пред нас. К.А.Тъкър успява да ни направи съпричастни както с красивото, така и с трудното, което заобикаля героите.

Символиката се забелязва още от заглавието на книгата, а по-късно идеята за течащата вода се доразвива, докато накрая разбираме цялостното послание на авторката. Отново играта на К.А.Тъкър със знаците ни подсказва за истинския замисъл, който се крие зад земната история на двамата млади персонажи. 

Романтичният роман с привкус на криминален трилър мистериозно ни загатва, че в центъра на историята е Истината, която точно като Водата рано или късно намира своя път към повърхността. Именно тук добре изграденият образ на главната героиня, която успява да се съвземе след преживяната трагедия и стъпва на краката си с помощта на Джини Фицджералд, се обвързва с посланието на писателката за лъжите и тайните, които никога не могат да останат за дълго време скрити. Идеята за стихията на водата се доразвива и в друга посока точно когато пъзелът се нарежда, а въпросите намират своите отговори. Бурята се вижда в очите на вече научила истината Александрия, която осъзнава, че е живяла под пълна завеса, докато всички, които смята за близки, са криели от нея миналото й. Сблъсъкът със случилото се преди и с тайните, които нараняват човек, карат всечи читател да се замисли за себе си и за собствения си живот. 

Кога е най-правилно да бъде казана истината? Имаме ли право да лишаваме някого от миналата му история, дори и за да го предпазим? Можем ли да говорим за прошка след всичко случило се? А за любов и щастие? Както истината, така и прошката намира път към сърцето на човек, а с това е обвързана и следващата книга, за която Ви разказвам. 

Ти си това, което четеш! Всеки един урок, който научиш; всяко едно чувство, което изпиташ със сърцето си; всяка една споделена страница, която е преобърнала живота ти и те е накарала да се замислиш за своя собствен път. 

"Всички сме родени от звездите" от Роуан Колман, също успя да влезе под кожата ми и да ме накара, да не се поколебая и да потърся втория шанс в живота си. 

"И това е всичко, нали? Любовта. Любовта прави нещата трайни и значими дори когато наранява, когато времената са трудни и животът променя хората. Ако обичаш някого, тогава това означава, че искаш да го обичаш, какъвто и да е...А ако не, тогава не е любов!" 

Определено книгата на Роуан Колман е онова емоционално четиво, от което се нуждаем в библиотеката си, защото въпреки драматизма и сълзите се открива нотката надежда за един свят, в който има истинска любов. "Ако имаш само един шанс, едно писмо, което можеш да подариш на човека, когото обичаш, какво би написал?"  Преплетените истории на тримата главни герои оставят дълбок отпечатък в душата ти, карат те да осъзнаеш, че понякога можеш да загубиш всичко, което има значение в живота. В книгата се запознаваме със Стела, която посвещава вечерите си на пациентите в болницата по един необикновен начин, като записва най-съкровените им мисли и пожелания към техните близки. Писмата между главите на книгата са пропити с любов, с прошка, със смирение и с неподправени истински човешки емоции, които ни просълзяват, но и ни карат да се смеем с пълно сърце. Думи, които трайно се запечатват дори в нашето съзнание и ни карат да ценим всеки един момент от живота, преди да се окаже твърде късно.

"Всички сме родени от звездите" ни представя и личната трагедия на Хю, който с времето преосмисля начина си на съществуване и успява да задържи светлината за по-добро бъдеще вътре в себе си. Сюжетът се обвързва и с пациентката на Стела, която за първи път в живота си изпитва красивите чувства на истинската любов. Тук отново се открива и играта на думи, защото името на пациентката е Хоуп, а тя се нуждае именно от надежда и сила да прекрачи собствените си граници и да позволи на сърцето си да допусне някого вътре.

Стела означава Звезда, а персонажът в книгата на британката Роуан Колман напълно съвпада със звездите, защото Стела е при пациентите си и е онази светлина, която те търсят в живота си.

А дали тя ще успее да намери искрата и упованието, за да подреди своя житейски път? Дали писмото, което тя пише до своя любим Винсънт, ще попречи на брака им да се разпадне и любовта да изчезне? 

Книгата ще разбие сърцето Ви, а след това ще събере парченцата му отново, защото трогателните истории за втората възможност в живота на моменти те разплакват и те оставят безмълвен, но и ти внасят онази топлина в душата, от която всеки се нуждае, когато е загубил собствените си опори, за да съществува пълноценно и да се наслаждава на всеки изминал момент. 

А ти какво би дал в името на любовта? Ще намериш ли път към светлината и към прошката?

Ще ви разкрия парченце от писмото на Стела: "...аз написах много писма от името на други хора. Писма, които отбелязваха най-важните моменти в живота им. Научих, че онова, което казват хората, има хиляди пъти по-голямо значение, когато е написано. На листа думите стават безсмъртни, красиви, лични, прочувствени и специални. Те винаги ще бъдат там, за да бъдат четени отново и отново." Така е и с книгите, защото са спомен, който никога няма да изчезне от нас.

<a href="https://www.bloglovin.com/blog/20751651/?claim=2yejpajv592">Follow my blog with Bloglovin</a>