Рутината на една първокурсничка

Започвам историята си с кратка ретроспекция към началото на 12-ти клас и към първото ми в живота стъпване в университет. Духът на Габи от миналото се сблъска лице в лице с институцията "Университет" и за първи път прекрачи прага на голямата аула в Пловдивското висше учебно заведение. Макар и само за скромните 4 часа, докато пишех съчинението си за предварителния изпит по български език и литература, почувствах атмосферата на университета в родния ми град. Тогава професорът, който представи катедрата си, се обърна към нас с думите "колеги", за да ни разкаже кога се превръщаме в истински такива, а именно след първия успешно взет изпит.

Първият изпит, та дори и първата сесия в живота ни вече е зад гърба ни. Честито на печелившите, драги "онлайн" колеги. 

Преди 1 година по това време се вълнувахме единствено и само за матурите и за кандидатстудентската кампания. А къде сме сега? Отново се вълнуваме, но този път за втората ни изпитна сесия в живота.

Как премина първата ни академична година под съпровода на коронавируса и локдауна? 

Разбира се, първото приключение е записването и ориентирането по стаите и офисите из Алма Матер. Няма как да пропуснем и срещата със Студентски град, общежитията и всичко, което е зад вратата на стаята ни в блока. За това ново за мен запознанство Ви разказвам надълго и нашироко в статията си "Студентът и градът!" (*Цък за цялото произведение на изкуството*).

Първи октомври настъпи, а с него и новата глава от живота ни. Запознахме се с хора от цяла България, та дори и от чужбина, опитахме се да им запомним очите, защото заради маските виждахме единствено това. Заедно се лутахме да намерим кабинетите или аулите за следващата лекция, обсъждахме преподавателите, пиехме кафе и обядвахме в стола. Свикнахме с ранното ставане, с дългото пътуване, смяната на автобуси и метро, лекциите на немски, бързото писане на записки, кафето от машината на задната уличка, изкачването на безкрайните стълби и проверката на входа за температура и студентски документ. Неусетно всичко това се превърна в рутина, чиято продължителност обаче се оказа само един месец. 

След кратката фиеста из коридорите на СУ си казахме "Кой откъде е" и много от нас се върнахме по родните си градове. Ежедневието ни се промени, както се казва "от днеска за утре" и навлязохме в света на онлайн комуникациите и така до ден днешен. 

Няма да отричам, че онлайн студентството си има и своята светла страна. Дните ни отново започват с ранната сутрешна аларма, но този път липсва надбягването с минутите за избиране на тоалет и с градския транспорт. Понякога са ми достатъчни само 15-20 минути преди началото на лекцията, за да си направя сутрешния чай, да си включа лаптопа и да си приготвя Word-файловете за правене на записки. Зимата дори ти става приятно и уютно, докато си се навлякъл като Дядо Коледа, сложил си коледни шушони и си се наметнал с едно топло одеяло. А сега, мога да карам часове, докато се препичам на слънце на терасата и се наслаждавам на следобеда. Как да не ти се иска да бъдеш студент?

Всичко върви по план-график. Лекцията се записва, презентацията е свалена, а домашната е качена под формата на задание. Тук-таме Мудъл успява да напомни и за своя опърничав характер, докато не те изнерви до краен предел. Кой слуша и пише, кой си взима поредната дрямка, кой гледа клипчета успоредно с лекцията, кой кара часа в кафе с приятели, навън в парка или пътувайки нанякъде - свободата е налице. Само трбва да внимаваме да не прекрачим тънката граница между свобода и слободия.

От лекция на лекция, от упражнение на упражнение дойдоха и първите курсови задачи, проекти или реферати, след тях започнахме подготовка и за текущите тестове. Та се започна с ученето, четенето, повтарянето и потретването, докато накрая не заспим пред презетацията с урока. Не видяхме какво е да правиш тест в някоя аула, но за сметка на това качвахме задания във всякакви формати, правихме изпитвания в устни и писмени форми, преминавахме към следващия въпрос без никакво връщане назад, изпращахме куп имейли и се надбягвахме с таймера на Мудъл. 

Щрак и зимният семестър свърши, още едно щрак и е време да преговаряме темите за сесията. Понякога сутрин ставах с петлите за последен бърз прочит на материала преди изпита, а понякога си лягах, когато петлите се събуждаха, за да мина все повече и повече уроци. Какво научих от първата си сесия ли? 

1. Учи разумно, а не протакай и не се влачи по цели дни.
2. Не оставяй днешната работа за утре...
3. Не му мисли толкова, това е само един тест, който няма да определи хода на целия ти живот и на всичко, което предстои.
4. Свиквай с изпитите, макар и те винаги да могат да те изненадат по свой си начин. 
5. Не по всяка дисциплина ще си перфектен.

Първата сесия е вече зад гърба ни, а книжката е заверена за втория семестър. По същия начин неусетно минава и лятната част от академичната година, а до края ѝ остава около месец и половина. Продължаваме в същия дух да мислим идеи за проекти, да четем теми по литература, да правим преводи, да учим за предстоящите тестове, да определяме дати за изпитите и да търсим възможност за кръшкане.

Зад естетическите постове как учим и си водим записки се крие я някоя готвеща и викаща майка, я някой играещ брат, я някоя реклама, политически дебат или лайфстайл предаване, я чиния със закуска или прекалено сънен за лекции студент. А и да не забравяме целия хаос на домашното огнище.

Драги "онлайн" състуденти, мога да кажа, че въпреки всичко, което ни изненадва в последния момент, сме на ръба да избутаме докрая първата си академична година. Със сигурност рутината ни ще става и по-пъстроцветна и разнообразна с наближаването на лятото. Може би, някои от навиците ни ще остатнат същите или ще си направим съвсем нови. В крайна сметка нека не забравяме, че дори и в монотонното ежедневие се крие по нещо забавно, ново, приятно и образователно. 

Онлайн годината ни взе много емоции, които се надявам да наваксаме като второкурсници през първата си година в сградата на Ректората. А сега рутината ми отново ме повика, за да седна и да си направя задачата, чийто краен срок е съвсем скоро.