50 нюанса синьо | Несебър

С ръка на сърцето мога да определя, че дните, прекарани на брега на морето, създават едни от най- топлите ни спомени за всяка календарна година. Определено това е най-дълго чаканата седмица в годината, заедно с коледната ваканция и празниците през Декември.  И сякаш след един миг цялото това вълнение, всичките трепети по време на почивката край морската шир са останали зад гърба ни. Лятото е само и единствено време за повече вълни, сол в косата, пясък в краката и най- вече за чувство на пълно безгрижие. Тазгодишната черноморска почивка е в град Несебър, а в този пост ще ви разкрия как една "майничка бичи айляк" на морето и ще ви дам съвети какво да правите или по-скоро не в древния град. 

Разбира се, първо ще отговоря на въпроса: защо да изберем Несебър за морската почивка. Градът предлага с две думи за всекиго по нещо, нюанси от море - солидно количество история и архитектура от различни епохи, тесни и кокетни улички за вечерни разходки, арт магазинчета, дълги кейове и крайбрежни ивици със ситен пясък, лунапарк и забавления, много заведения, още повече сладкарници, места за Инстаграм снимки, морски разходки с корабчета, близост до Слънчев бряг и алкохолния туризъм. И аз като вас бях пред дилемата дали наистина човек може да си почине на толкова популярна сред туристите дестинация. Честно казано, успях да се насладя на морето, да потъна в чувството на пълно безгрижие, но и да преоткрия едно крайбрежно кътче, съхраняващо древна култура и богата история. Несебър предлага възможността да се потопите в ежедневни туристически обиколки с включена истинска наслада за сетивата - как да не си угоди човек и да не се задоволи с богатството от изкушения. А всички, които имат нужда единствено от кърпа, чадър, пясък и море, също са добре дошли на несебърските плажове. 

Лично за себе си избрах онази типичната, дори клиширана почивна рутина, която ни въвлича в пълна безтегловност и ни кара да се откъснем от забързаното ежедневие, преминаващо в преследване и постигане на точките ни от строго определения график. Сякаш времето спира и единственото, което се очаква от нас, е да се насладим напълно на момента въпреки пясъка на кърпата, викащите деца и пренаселената свободна зона. По принцип липсата на план и предварителна организация не са типични черти от характера на една анализираща Дева, но изключение в рамките на седмица до две за годината е приемливо и допустимо състояние. 

Ранното ставане на морето не се посреща с онова бурно негодувание, а с желание за вкусна закуска, аромат на свежо кафе или пресен портокалов сок, докато градът все още се разбужда от бурните нощи. Тук смятам да направя едно лирическо отклонение и да ви споделя, че закуските и вечерите ни бяха организирани в бистро Джуниър, където наистина се усеща семейният уют и домашно приготвените гозби. Притесненията относно храна по морето с основание са големи и често удряме на камък при избора на ресторант, хотел и прочие, но тази почивка е моето лично попадение, защото намерихме Нашето място и останахме повече от очаровани както от вкусната храна, така и от слънчевото отношение. 

Времето за плаж настъпи, затова е време да си намерим "нашата територия" на пясъка и да забодем чадъра. И точно в този момент безвремието обвзема всичките ни клетки на тялото, а единственото, което можем да направим, е да слушаме нежната музика на вълните в близост, докато продавачът на царевица припява и своя куплет. Да, със сигурност ние сами си създаваме рая на земята и от нашите нагласи зависи дали ще намерим красотата в обикновения ден на плажа и ще го превърнем в необикновен летен спомен. Там, под чадъра започват и любимите разговори за съкровените мечти на всеки, който не е от морето, да заживее с гледка към морската шир. Признавам си, всеки ден се питах колко ли им е хубаво на всички онези, които имат привилегията да са морски чеда. 

Така преминават дните ни на брега на морето - с поглед към безкрайността. Включваме "морския" режим на телефона, дори и на нас самите и се отдаваме на истинска заслужена почивка, въпреки че пясъкът пари под краката ни и сянката не е достатъчна заради жаркото слънце. В този ритъм на живот оставаме до залез слънце. Дали омръзва? Сега с такава носталгия ви разказвам за отминалите моменти в Несебър, че бих дала всичко отново да съм на Южния плаж, под чадъра на Coca Cola, погълната от тази моя морска рутина. Цял ден на плажа - човек има възможността за размисли и страсти, но и да поплува, да се прави на "бомба", сериозно да погледне вътре в себе си, да прекара време с любима книга, да се вслуша в смеха на отсрещния и да бъде на правилното място в правилното време, защото нищо друго няма значение. Няма нужда от неспирни обиколки в търсене на ново "готино" място, защото в простотата е най-лесно да почувстваме себе си, а морето винаги остава на една ръка разстояние, готово да изслуша нашите бушуващи емоции и хормони. И все пак чарът на свободната зона съществува. 

Вечер вятърът отвява всичко живо към калдаръмените улички на Стария Несебър, който меко казано се "пука по шевовете". И все пак имате шанс да избягате от прииждащите тълпи чуждестранни туристи, като престанете да следвате стъпките на масата, а се изгубите, за да намерите спокойствието. Да, потвърждавам, че мисията е повече от възможна. Препоръчвам да си оставите място за десерт и да седнете за по парче торта или тарталета в турската сладкарница "Ориент". Сякаш Старият град има особени притегателни сили, защото всяка от разходките ни завършваше там, но ние не се ограничихме с познатото и всеки път имахме за цел да открием по някое ново, скрито от посетителите местенце. Следващата идея, изпитана и преминала всички проверки за качество, е обиколка от външната страна на Стария град. Любопитно е, че няма туристи, единствено се чува далечната глъчка от заведенията, както и разбиващите се в камъните вълни. Денят изпращаме подобаващо - с изпълнен с любов поглед към вече потъналото в тъмнина море. И не омръзва да седиш, да се взираш в морето и да усещаш живота по най-нежния начин. Денят свършва, но с нетърпение очакваме следващия, в който ще повторим нашите малки плажни навици, които никак не омръзват.

Както всяка година темата "На море в България" разпалено се дискутира, затова в края на тази сладка морска идилия ще изразя и моето мнение. Относно цените и разходите за море мога единствено да кажа, че се намират оферти, които са бюджетни и човешки. Разбира се, редно е да припомня, че не отиваме на морето, за да се покажем като "топ гъзари", отиваме там, за да бъдем максимално себе си и за да се отдалечим от цялото ненужно напрежение, които сами си създаваме. Онова снобско поведение на вирнатия нос се превърна в доста често срещано явление, което някак успява да разруши идеята за естественото, неподправеното като част от нашия живот. Както и по-горе в поста споменах, обикновеният ден може да има много по-висока стойност от изтънченото, чак изкуствено съществуване между лайковете и скъпите барове. Всички видове търговски обекти трябва да осъзнаят простия факт, че качеството също е фактор за определянето на цените. 

Българското Черноморие е любима дестинация на много, може и да продължи да се запази като такава, ако самите ние си направим изводите какво може да се направи към по-доброто състояние на крайбрежието ни. 

А в заключение отново съм на плажа... Признайте си, и вие като мен смятате, че разговорите, размислите и споделените изживявания под съпровода на разходка по брега на морето са черешката на тортата по време на всяка почивка. Един цял следобед, един безкрайно дълъг плаж и другарче за из път, докато вълните се разбиват в краката ни. Лято е - изживейте го Земно и Истински.

Последвайте мен и блога ми в Инстаграм:

@gabriella.stnkv

@the.wanderingcompass