"Тайната от Апамея" | Ревю


 Двама души, търсещи път към себе си.
Преди пет години животът на Марина спира. Оттогава тя се бори да премине през рутината на всеки следващ ден, но без следа от предишното ѝ аз.
Борис се опитва да намери себе си сред най-отдалечените и екстремни кътчета на света. Привидно доволен от живота, който живее, той не може да не се запита щастлив ли е наистина.

Древна реликва, изгубена в опустошителна война.
Съдбата ги среща сред суровата красота на Югоизточна Турция и им поставя изпитание. Местните говорят, че бойци на ИДИЛ крият плячкосаните от древните храмове на Сирия антични съкровища в тъмните води на язовир Биреджик. Двамата тръгват по следата и попадат на мозайка, по-ценна от всичко, което са се надявали да открият.
Опасност дебне отвсякъде и всеки може да е враг, а Марина и Борис могат да вярват единствено един на друг.

Спонтанните решения понякога се оказват най- правилните стъпки, които можем да направим в живота си. По този съвсем случаен начин се сдобих и с книгата на Гергана Лаптева. Нямах нито очаквания, нито специфични нагласи, а само пламенно желание да опозная Марина, Борис, Симона, Саид Ал-Карим. Сякаш историята сред 476 страници сама ме повика, за да съпреживея най- красивото и истинско приключение, което бих могла някога да си представя. Израснала съм с поредицата "Мумията", а една далечна моя детска мечта беше да бъда археолог, да откривам съкровища и да се доближа възможно най-близко до света на древните и до техните тайни. Гергана Лаптева и нейният роман "Тайната от Апамея" сбъднаха мечтата ми, но и постигнаха много повече. Много лесно дадена книга може да бъде определена като "любима", но зад кориците на тази съвременна история се крие много повече от значението на това прилагателно. Тази книга се изживява, тя се чувства от край до край. 
Романът на Гергана Лаптева е пътешествие до близки и далечни страни, до скрити от древността истории и загадки, но и до нашата собствена същност, до жестоката реалност и красотата на миналото. 

В тази книжна публикация ще назова 5 причини, които ще събудят любопитството ви към историята на Гергана Лаптева. 

1.     Пъстрата игра на Гергана Лаптева с думите ни припомнят за истинското богатство на българския език. Подредбата и преплитането на думи образуват изящество от изречения, от истории и най- вече истински, живи емоции. Няма по- голямо блаженство от възможността да четеш Изкуство в най- съкровенния смисъл на думата. Сами ще забележите разликата с преводните романи, които сте разлиствали досега. И сега, когато пиша този книжен блог, се стремя да подредя и моите думи като мозайки, така както успя Гергана Лаптева, за да усетите духа на българския език в книгата. Благодарение на авторката и нейното творчество древната история на дъното на язовир Биреджик, мозайките, скритите реликви оживяват в представите ни, примесени с ориенталски привкус, но и със суровата сирийска реалност. Няма как да остана безразлична и към пъстрите описания, които допринасят за възможността да пътуваме от София, през Пловдив, до Антарктида, та чак и до Югоизточна Анадола.

2.    Динамичният, дори авантюристичен сюжет са черешката на тортата в книгата. Заплитащи се интриги, съдбовни решения, драматични обрати, ценни житейски поуки, болезнена истина за живота по време на война, смисълът на изкуството, стойността на живота, на приятелството, сплотеността, доверието и пламенното търсене на щастие. 
Страница след страница книгата ни поднася необичайни преживявания, но и съществени житейски теми - иманярството, бедността, войната, терорът над родината и жители ѝ. Писателката открехва завесата към ценността на историята като връзка с родината ни, но и към ценността на живота, на творчеството, на чувствата като пристан или като средство да потънеш в дълбоката бездна на лъжите.

"Върви, докъдето ти виждат очите, а когато стигнеш там, ще видиш още по- далеч."  - Персийска мъдрост


3.    Историята винаги успява да ни плени с дълбоко скритите си загадки, съкровища и произведения. Всички исторически, научни факти, споменати в романа, местностите от Анадола в Турция, градчетата, храмовете са действителни. Авторката толкова умело и достоверно ги описва, че няма нужда да проверявате в интернет как изглеждат. Впечатлена съм колко добре всички данни, проучвания са вплетени в историята, но и колко по- интересна звучи цялата концепция на книгата с тях. Благодарение на писателката се запознаваме с един съвсем различен свят, с неговия древен бит и култура, но и обогатяваме историческите си знания. Пътуваме из Анадола, като парче по парче историческата мозайка се нарежда. Осъзнаваме какво богатство се крие във възможността да се срещнеш лице в лице с историята. Мистерии, загадки, тайнственост, които те карат да се завръщаш отново и отново, или направо да организираш пътуване до тази част на Турция. Винаги съм се интересувала от история и съм благодарна, че научих много повече за древноримските мозайки, за Югоизточен Анадол, за сирийско- турските местности, за реките Тигър и Ефрат. Благодарна съм и че сбъднах мечтата си да пътувам из Турция с романа на Гергана Лаптева. Не само археологическите находки са това, което пристрастяват, но и допълнителните любопитни факти като за черната роза, която цъфти само на едно единствено място в цял свят. Това е книга, от чиито страници не спираме на учим. Роман, който обогатява със знания и ценни думи. 

4.    Докато четете книгата, ще откриете и усетите дълбочината в разговорите между отделните герои. Хареса ми по какъв емоционален и прочувствен начин всеки изразява мнението си, споделя живота си и вижданията си за него, разказва истории, а повърхностните думи и клишетата в разсъжденията на персонажите липсват. 

5.    Освен пъстротата от действия и събития, съпътстващи приключенците от романа, ще откриете много истини, разсъждения, които си заслужава да си припомним, за да променим светогледа си към много по- стойностно развитие. 

"Ако нещо е истинско, то не живее от ден за ден, защото пред каквото и да го изправиш оцелява. Любовта умира не от глад, а от пресищане, а очарованието на живота е в онези невъзможни неща, които се случват само когато вярваме истински!"

Още с първите страници от новия роман на Гергана Лаптева се потопих изцяло в историята и останах повече от удовлетворена, че избрах тази книга за четиво през месец Юли. Макар вече да е средата на Август, стойността на написаното все още ме преследва, а книгата напомня за своята красота и тайнственост. Мисля, че тези 5 точки са достатъчни, за да ви убедя, че "Тайната от Апамея" е повече от омагьосваща и пристрастяваща. Най- голяма ми радост след приключването на книгата е възможността да прочета и другите творби на Гергана Лаптева. 

Последвайте мен и блога ми в Инстаграм:

Коментари

Прочетете още от мен:

Университетът: 2 сесии по-късно

Скуката по време на път?

Да се завърнеш...

Защо "Сърцето не изгаря при пожар"?

Писмо до Ромео и Жулиета