The Wandering Compass

- "Къде се виждаш след години? Как си представяш живота?" - попита Ви някой някога преди много лета. Вие с трепет и усмивка му разказахте за своите най-откровени стремежи, за бъдещите си идеи и желани постижения. Къде обаче Ви отвя вятърът, докато целеустремено крачихте напред към бъдещето си?  В тази публикация ще Ви разкажа за моето приключение, в което се впуснах ненадейно, без да се замисля и за миг. Рискувах, а всичко след този избор си струваше.  Всичко започна преди 2 години в един дъждовен януарски ден, който се оказа поредният от грипната ни ваканция. Разбира се, грипът не пропусна да се разпише и в нашето семейство, а кратката домашна изолация без идеи какво да правим ни се стори като цяла вечност. В отчаяните си опити да намеря занимавка, която да ме кара да създавам и да вдъхновявам, в ума ми заигра мисълта да създам свое собствено кътче в интернет пространството. Така и се случи - спуснах се по течението на своята идея без много да се чудя, без да имам предначерт

Коледната ваканция е вече в историята и дори успя съвсем небрежно да ни се изплъзне от ръцете и да излети заедно с 2020-та. Времето за почивка и този път няма да ни стигне да наваксаме със срещите с приятели, с четенето на книги, със забавленията и купоните. А и да не забравяме ученето, все пак домашните няма да успеят да се напишат сами, а изпитите вече яростно хлопат на вратата.  Можем ли обаче да лавираме през всичките струпали се ангажименти и в същото време да си отдъхнем и да се наслаждаваме на лежерния следобед с чаша чай в ръка, а защо не и с приятно четиво, което да ни отведе на непредсказуемо място?  Незабравимата коледна ваканция се нуждае да бъде изпълнена и със също толкова пленителни истории, които успяват завинаги да се загнездят в съзнанието ни и да ни напомнят за себе си в най-трудните ни моменти.  В днешния пост ще Ви разкажа накратко за прочетените по време на почивните дни книги, които напълниха сърцето ми с любов, но и ми припомниха, че слънцето винаги ще изгрява н