Уикенд безгрижие
Изкуството да живеем неподправено, просто и да се радваме на малките дарове в живота, които ни изненадват приятно в най-неочаквания за нас момент.
Ранен петъчен следобед, "мръсна" пловдивска жега, задух и напрегнати работни часове.
Искаш ли да идем в планината чиста и прохладна, да бъдем диви и щастливи, да се почувстваме отново живи? Нека отново се превърнем в колекционери на споделени преживявания и на скрити гледки! Незабравимите неща се случват на тези, които дръзнат да се откъснат от така изморяващото Нормално и на тези, които търсят своето БЕЗвремие.
Планина, уютна като дом, при която винаги успяваме да се завърнем, с която споделяме най-ценните и скъпи моменти в нашия живот. А вие готови ли сте да се потопите в емоциите на един родопски уикенд, изпълнен с безгрижие и релакс сред прохладата на боровите гори?
GPS-ът ни отведе в планинския ски курорт Пампорово, където ще прекараме следващите 2 дена. Място, където времето е спряло, където липсват всякакви тревоги и където свежестта на природата докосва сърцето на всеки посетител.
Какво ще правим в средата на най-летния месец в зимна дестинация като Пампорово? Сега уж е време за плаж на Созопол, за къмпинг на Градина или за дълга ваканция при южните ни гръцки съседи. Планината обаче има какво да предложи на всеки един неин гост, търсещ възможност за релакс, дори и за кратката съботно-неделна почивка. Горещините въобще не са част от планинския пейзаж, а уединените места са на всеки ъгъл. Перфектната почивка съществува и е само на няколко часа път от градската суета.
Хотелът, в който отседнахме, ни предостави възможност да се насладим на времето си сред аромата на боровите гори, да релаксираме по най-приятния начин и да забравим за ежедневните си ангажименти. Вкусна родопска кухня, време всеки да се поглези в СПА зоната и да угоди на всичките си прищявки, приятна и спокойна атмосфера, изпълнена с невероятни кътчета, където човек наистина се откъсва от всичко заобикалящо го и просто се наслаждава. За да не изглеждам като типичните инфлуенсъри, които превръщат всеки кадър в реклама, затварям темата за хотела и продължавам разказа си за краткото ни лятно бягство през Август.
Но какво всъщност щяхме да правим в Пампорово и околността, очевидно щом няма сняг и възможност за каране на ски? Как да си запълним времето и да не скучаем, затворени в хотелската стая? Съветът ми към вас е да не бъдете предубедени към мястото, което посещавате, защото навсякъде се откриват единствени по рода си ценни преживявания, които да запазите завинаги в спомените си.
Всеки от нас получи шанс да прекара дните си в щастие, да се отдаде на любимите си хобита, дори да се усамоти, да почете книга и да се почувства жив в прегръдката на планината.
Дните там започват още с първите слънчеви лъчи, които се прокрадват през прозореца на стаята. Ранното събуждане, като че ли не е толкова мъчително и ужасяващо, а по-скоро действа зареждащо. Очаква ни дълъг ден с много нови и интересни преживявания. Но нека първо се насладим на приятната и апетитна родопска закуска с топъл шоколад.
Въпреки слънчевото утро навън все още си остава само за вътре, затова след като се поглезихме, решихме да потънем в света на книгите за следващите 1-2 часа. Не подцнявайте планинските райони, затова непременно си вземете връхна дреха, пуловер, маратонки и дълъг панталон. Сутрините и вечерите са коренно различни от дните, прекарани под парещото слънце и задуха на града.
За да се потопим изцяло в атмосферата на Родипите, направихме обедна разходка до село Широка лъка, което е на 10-12км от Пампорово, а пътят е подходящ за всякакви коли. Автентично, китно, безгрижно, приказно село, което трябва да бъде изживяно през лятото и дори през зимата. Тази година успяхме да преоткрием селския туризъм и да се влюбим в неговия неповторим живец.
Снимка, която може да бъде чута, да бъде усетена от всеки един, прокарвал някога ръка през чановете. Кадър, който улавя село Широка лъка по неподправен и красив начин. Едно малко кътче от Родопите, което крие толкова много приказни преживявания, успя да ни зареди с много положителни емоции за дни наред. Какво по-хубаво от една топла селска супа за обяд, пърленка и типични родопски гозби. Ароматът на скара и на специалитети се носи из цялата главна улица на селото, дюкяните привличат почитатели на българския бит и култура от миналото. Малките китни улички, като че ли ни викат да се разхождаме из тях, да забравим за тиктакането на чосовника и дори да се загубим по криволичещия калдъръм. Местните продължават да живеят така, както хората от преди години и векове.
Близо до село Широка лъка се намира и друго красиво родопско кътче - село Гела. Време ви е за следобедно кафе, но не искате да се връщате обратно в реалността? Тишината тук се нарушава единствено от любопитни туристи, но най-вече и от звучните родопски каба гайди, които огласят сърцето на Родопа планина. Именно на възрожденски места като Широка лъка и Гела може да се насладите на неподправеното звучене на гайдарските мелодии, които карат всеки човек да настръхне, а сърцето му да затупти по-силно. Селцата, разположени в прегръдката на планината, ни карат да се завърнем към българските си корени и да си припомним за чосевете по история.
Остават няколко часа преди края на нашата кратка, но като че ли безкрайна почивка. Оставихме се планината напълно да ни завладее и да се превърне в наш пристан за последните 2 дни, затова избрахме последното ни приключение да бъде изживяване, което се случва за първи път в живота ни.
Не си наистина в Пампорово, ако не се повозиш на лифт и не се качиш на кулата "Снежанка", нали? За да не бъдем по-назад от всички, които вече са го направили, пренебрегнахме бушуващия страх от височините и от непознатото, седнахме на седалките на лифта, който ни понесе нагоре към Кулата.
Първоначалните чувства бяха на незнание какво да очакваме, а репликата, която се повтаряше бе "Не гледай надолу!". След това полека емоциите преминаха към вълнение и удоволствие от краткото ни лифтено пътуване. Пред нас се откриха невероятни горски пейзажи, вятърът разроши косите ни, а хладина обгърна тялото ни. На финалната права сме преди слизането, ала никой не иска полета му да приключва толкова бързо. Осъзнахме какви неописуеми природни красоти се извисяват над нас.
Изкачвахме се към върха на кулата "Снежанка", а нетърпението на всички ни в асансьора се покачваше все повече и повече. И ето ни горе, където вятърът издухва всички лоши мисли, а живописните гледки, които се откриват от всички страни на кулата, спират дъха ни и ни остават безмълвни за дълго време. Накъдето и да се обърнем, сме обградени магията на Родопите, която пленява всеки приключенец, без да спира и за миг. Кадрите ми от кулата ще ги оставя в галерията на телефона си, защото не пресъздават красотата на природата и ѝ поставят рамки, които в действителност липсват.
Благодарение на нашия безгрижен уикенд успяхме да почувстваме автентичността на планината, да се потопим в нейните скрити райски кътчета и да забравим за кратко за всички ангажименти, които се трупат дори и през почивните дни.
Поехме си дъх, чувахме и чувствахме тишината. Изпитахме Щастие да сме някъде, без да искаме другаде! И все още сме Жадни за преживявания и за споделени моменти.
Вместо заключение...
Пазете природата, защото това е раят на Земята, без който не можем. По време на пътуването си бяхме свидетели на гасене на пожара до село Югово. Миризмата и димът ми напомниха, че понякога оценяваме какво богатство всъщност сме имали, чак когато го изгубим завинаги. Нека не допускаме това да се случи и с българските планини, защото ще съжаляваме, но вече ще е прекалено късно...
Коментари
Публикуване на коментар