до Рая и назад

Как да започна да пиша за места, които не могат да бъдат обобщени в няколко прилагателни, показващи удивление и възхищение пред българската природа? Как да поставя някаква рамка чрез думите си на скрит в планината оазис, който е оприличен единствено и само с Рая? Каквато и лексика от така богатия български език да използвам, ще бъде крайно недостатъчно, за да пресъздам възхищението, което човек изпитва при срещата си с това райско кътче на Земята. Трябва единствено да го изживеете, за да разберете какви емоции бушуват след срещата на всеки с Рая на Земята. 

Готови ли сте? Нека дадем старт на нашия поход към Рая... Туристическата раница и най-важните принадлежности са приготвени. Не прекалявайте с багажа, защото ви чака дълъг път с раница на гръб. Маршрутът - сериозен, компанията - още по-сериозна. 13 човека ще крачат смело сред вековните гори на Стара планина. Разбира се, няма да е истинско приключение, ако черна котка не ни пресече пътя. Дали пък това народно суеверие няма да ни донесе късмет? Още по изгрев слънце сме готови и потегляме към местността Паниците, Калофер, където ще оставим колите и ще се впуснем в уикенд без шума на цивилизацията. От там започва и забавната, дори екстремна част на планинската уикенд авантюра. Строй се, преброй се! Време е за път! 

Поемаме нагоре по низ от солидно стръмни песъчливи каньони. Началото е ударно, изненадващо, сериозно и задъхващо. Не се притеснявайте, тази част е само 20-30 мин., има обучителен характер и само ни подготвя какво предстои по-нататък из баирите. Точно в тези моменти на "драпане", на учестено дишане и издишане по сипеите всеки един от нас бързо си дава сметка, че за да стигне до Рая, преминава през най-трудните и понякога приемани за невъзможни пътища. Въпреки липсата на въздух, жегата и вече стягащите мускули продължаваме напред към следващото изпитание. 

Следващата част от маршрутът изначално действа успокоително, защото е по-полегат, а изкачванията и стръмнините остават на заден план. Винаги има едно "Но"... Предстои ни дълъг слънчев път, по който липсват дебелите сенки от масивните дървета на Стара планина. И се започва с подготовката: шапки, очила, слънцезащита с високи фактори, кърпи, бели дрехи и всичко онова, което е измислено от човека, за да ни защити от жаркото слънце. А единствената надежда остава някой друг облак да ни спаси от горещината на лятото. 

Май има и още едно "Но"... въпреки парещото над главите ни слънце, величието на възвишенията пред нас, гледката към връх Ботев и безкрая на Стара планина ни карат да забравим за знойната топлина поне за кратко. Снимките не могат да запечатат в себе си напълно нюансите на зелените дървета в далечината, красивите прехвърчащи от време на време цветни пеперуди и всички онези неописуеми пейзажи, които се откриват, когато поспрем, за да си поемем въздух. Насред безкрайния слънчев път като мираж пред нас се появява и павилион, който предлага отоляващи жаждата напитки. 

Не остана, още малко и сме там, на сянка, на хладина във вековната гора. Делят ни още доста крачки, възвишения и задъхващи изкачвания, преди да стигнем до него, до Рая. И докато не сме слънчасали тотално, пред нас се открива гората, в която ще се скрием от мръсната жега, която докосва всяко местенце. Полъхва ни лека и приятна хладина, а сенките примамливо ни карат да останем за още няколко минути...

Почивките за събиране на сили и енергия свършат за отрицателно кратко време, а следващата доза изкачвания като че ли е по-тежка и по-сериозна от предишната. Презрамките на тежките раници ни опъват назад, а краката започват да се схващат, но не се отказваме от крайната си цел. 

Думите от снимката казват достатъчно точно какво всъщност ни очаква... Две крачки и една глътка ракия, с надеждата изкачването да мине по-безболезнено. Кога ще свърши ли? - "Почти сме там", "Остава половин час" и всички подобни уж успокояващи в отговор слова, които все се оказват капани. Оставащият половин час се превръща в час и половина, времето не минава, а умората се увеличава със скоростта на светлината. Всяка крачка ни доближава до скрития Рай, ала сякаш пътят става все по-дълъг, а крайната ни цел се отдалечава все повече. 

Като за финал на нашия почти 5-часов преход силният дъжд успя да ни изненада, минути преди да достигнем хижа Рай. Времето се промени коренно, слънцето изчезна от хоризонта, а небето се напълни с мрачни облаци, които не предвещаваха нищо добро. Но ... поне успяхме да охладим страстите преди да се изправим лице в лице с Рая, с величествената и необяснима красота на българската природа. 

Там сме, насред Рая, въпреки жегата, неспиращия планински дъжд, уморителните изкачвания и тесните двупосочни пътеки със страшна пропаст от едната страна. Ето в този момент забравихме за мрънкането, за тежката раница, за болката, за потта, защото напълнихме очите си със сълзи от възхита и удивление от гледките, които се откриват пред нас. 

Ето тогава си зададох въпроса: "В Рая ли съм?". Всичко се случва като че ли на забавен кадър. Това е спомен, който завинаги се закотвя в сърцето на човек, дръзнал да се докосне до райското кътче на България. Като по поръчка слъцето ни се усмихна и показа красотата на Балкана в пълния ѝ блясък. 

Заслужена почивка, "арна" вода, солидно количество студени бири, шопска салата, кебапчета, домашно пиво, сладки приказки, смях до сълзи, планински залез, вечер сред безкрай много звезди, прохлада, млади хора, чувство на блаженство. Така се посреща Август, споделен с истински хора. Спряхме часовника, за да отпием първите минути от Август бавно и с наслада. Нощното небе е като картина, изкусно рисувана от талантлив майстор. 

Сутрините ли? Истински, неподправени и докоснати от нежната ласка на ранната прохлада. Поскърцващи легла, сънени лица, ранобудни младежи, планинско кафе, билков чай, сутрешен ветрец и много емоции, скрити единствено в погледите, озъртащи се с благоговение наоколо. 

Опитваме се всячески да удължим времето си далеч от Ада на ежедневието. Приемаме следващото предизвикателство и потегляме още нагоре, към самото небе. Райското пръскало и Райските скали ни очакват. Почти сме там, толкова близо, но... и така далеч. Една стръмна и опасна чукареста пътека, ако може да я наречем въобще пътека, ни дели от допира ни с пръскалото. Вървяхме нагоре, а не напред. 

Огромно, масивно, нереално, неописуемо, нообятно, неразбрано, неземно. Колкото и думи да редя със запетаи между тях, все ще са малко и недостатъчно, за да пресъздам това, което всъщност Раят е. Той просто Е. Дотук и нищо повече. Любов от пръв поглед. Сърцата ни бият учестено, и то не заради отвесната пътека. Полъх-два и се усеща прохладата от капчиците райска вода, които падат върху кожата ни. "Човекът е човек тогава, когато е на път!". Сякаш водата наистина се спуска от Рая. Обръщаме се към пътя, по който дойдохме. Сякаш може да видим края на света, като осъзнаваме колко много красота има само на едно единствено място. 

Всичко, което преживяхме в рамките на уикенд, не може да се побере дори в дълги и красноречиви слова. Очите ни жадуват за още, а сърцето ни е намерило своя пристан на блажено преклонение. Планината ни приюти. Завръщането ни е факт, въпреки че се опитвахме да си открадне още няколко минути в Рая, още няколко вдишвания и още няколко приятни спомена. 

Вече ми липсва всяка една минута прекарана в Рая. С нетърпение очаквам следващата ни среща, без значение мускулните болки и всички съпътстващи диагнози на умора. Ако мога да опиша как се чувствам след преживяването ни с една дума, със сигурност тя ще бъде: БЛАГОДАРНА! Струва си, защото преживяхме неща, които ги няма никъде другаде.

Tipps & Tricks:

• Бъдете предпазливи - пазете себе си и околните. Не подценявайте случващото се. 
• Природата е гостоприемна и ви приема в обятията си, затова не показвайте лошата страна на човечеството! Почистете след себе си, а и след другите!
• Изкачване до х. Рай: 4.30 до 5.00 часа
• Слизане до Паниците: 3.00 до 3.30 часа, внимавайте, защото спускането е по-опасно и от изказването. 
• Изкачване до Райското пръскало: 40-50 мин.
• Връщане от Райското пръскало: 30 мин.
• Цени: 20 лева на легло в хижа Рай, 5 лева за палатка. Имайте предвид, че там постоянно има поток от туристи, затова резервирайте от рано местата си. 
• Храна: Шопска салата, кебапчета, боб чорба, гъбена супа, сладки изкушения, макарони и закуска компле. Напитки: бира, газирани, чай, кафе. 
• Времето е изненадващо, бъдете подготвени. 
• Удобни обувки, вълнени чорапи, лепенки.
• Не прекалявайте с багажа!
• При въпроси: винаги може да се свържете с мен тук или в социалните мрежи.

За повече вдъхновения и истории 

може да последвате Инстаграм страницата на блога ми, 

като кликнете на иконката.: