The Wandering Compass

Започнахте ли с поставянето на цели и обещания, които да бъдат част от началото на 2022? На Декември му се носи славата, че е времето, в което правим нашите равносметки от собствените ни избори и решения за изминалите 12 месеца. Заявяваме пред себе си, пред другите какво искаме да променим, какво искаме да подновим или да прекратим през вече наближаваща 2022 година. Истината е обаче, че отлагаме и не действаме. Какво всъщност ни спира да превърнем последните си дни от 2021 година в алтернатива на всички онези дълги списъци със заръки, които понякога дори не изпълняваме и за цяла година напред? В тази предколедно-новогодишна статия ще ви дам идеи за 5 дейности, които да направите преди речта на президента, шампанското и дунавското хоро.  1. Сега е моментът за подредба на Дома Всеки дом притежава онзи пълен и дори претъпкан с вещи шкаф, в който никога нищо не намираме, а хаосът винаги е като след апокалипсис. Макар и да сме свикнали този "шкаф" да бъде част от живота ни и все н

Да попитаме себе си "Защо?" е смела постъпка, която често съзнателно или несъзнателно пренебрегваме. Нека си признаем, това е сложен въпрос, от който понякога искаме да избягаме. Но всъщност той ни учи да виждаме живота си такъв, какъвто вече е станал. Първата ни цел е да намерим силите да попитаме вътрешното си Аз, защото "Защо?" ни придава отговорност, че сме готови да направим нашата равносметка.  Обичайно в края на годината всеки от нас успява да се върне назад във времето, дори и за кратко, за да погледне към извървения си път. Понякога крачките са малки, но сигурни, а друг път големи, но и устремени. В тази статия обаче няма да си говорим за уроците и поуките, които 12-те месеца на 2021 година ни донесоха, а ще се опитаме да открием нашето истинско място сред прииждащите и примамливи възможности на живота.  Ще започна с кратка предистория, за да ви разкажа за моментите, в които открих своето място и може би, своето призвание. Панденията, разбира се, до голяма

Мислите си, че любовните романи изглеждат по един и същ повърхностен начин. А героите са ви ясни като бял ден? Разбира се, мога да се съглася с вас за определени части - обща сюжетна нишка около "срещата" между влюбените, типичната драма около миналото и проблемите на героите, сблъсък между характерите им, кратка раздяла, красиви любовни думи и финални щрихи на заживели щастливо до края на дните си. Но понякога, някъде там из рафтовете в книжарницата се крие Тя, Книгата, която успява да даде повече от сладникав и топъл романс между двама души. Тя ни сблъсква с реалността, с истинските проблеми на обществото, а понякога дори "розовото" изобщо не е водещ фактор.  В тази статия ще ви споделя защо романът на Катрин Сентър си заслужава да се прочете не само от феновете на любовта. Всъщност книгата е пропита с искреност, болка, трудности, борба и надежда някъде там да бъде открита и прошката. Няма какво да се заблуждаваме, не студенето дъждовно време навън, което ни подск

Невероятни са желанието и стремежа на човек да открива нови светове и да прескача границите си. В гимназията за първи път се сблъсках с изучаването на напълно непознат език за мен. Немският език и всичко, свързано с културата на немскоговорящите страни, се превърна в част от моето ежедневие. Благодарение на смелостта си да рискувам да мисля на друг език и на усърдната си работа през годините, успях да превърна езика на Гьоте в определящ фактор за моето бъдещо развитие. Сега, шест години по-късно поех по друг път и започнах да уча следващия непонятен за мен език - руския. Какво обаче трябва да знаем, когато направим избора да се потопим в коренно различна езикова култура?  В днешно време езиците са навсякъде, а във всяка автобиография има няколко сертификата, които служат за средство всеки един кандидат да изпъкне с блестящите си познания. Замисляли ли сте се обаче, дали тези така ценни документи наистина определят нашите възможности и компетенции, които може да покажем на хората срещу

Вдъхновена от малкия наръчник по хюга и тайните на датчаните за щастливия живот, ви споделям своите собствени впечатления за топлината на книгата и за собственото ми търсене на уют по време на еднообразното ежедневие. За тази статия се нуждаете от чаша топла напитка като домашно приготвен чай или топло мляко с какао, уютно място за четене и готовност да се потопите изцяло в датското ми книжно приключение. Досега никога не се бях докосвала до значението на датското понятие "hygge". Всичко това се промени, щом отворих книгата на Майк Викинг и се потопих в едно незабравимо пътешествие до Дания, което не само ме запозна с държавата, но и с хората и техните топли навици, разбирания за света и изкуството им да намират щастието навсякъде под най-различна форма.  Една компактна книга, пълна с изкуство, с чувства и с живи емоции, но и с истински факти за Дания, важна информация за културата на местните, туристически гайд и вдъхновения, които да използвате, за да превърнете деня си в п

Жегите определено се сбогуват с нас, за да ни оставят да се насладим на променящото се време от лято към есен. В тази статия обаче ще се опитам да удължа вашето, защо не и моето лято с още няколко споделени момента от едни изключително приятни морски кътчета. ПриМорските вълнения през Септември продължават с еднодневните ни пътешествия из морските градски релефи. Как да спасим дните си на морето, когато времето е лошо, духа вятър и плажът не е дори и последна опция за действие?  Решението е да потеглим на път и да преоткрием градовете на България. Първата ни спирка е Созопол, неговите приятни тесни старинни крайморски улички и пристанището. За някои Созопол е градът на детството, на милите първи морски спомени и на игрите с непознати деца от цяла България. По време на разходката ни из този древен и пълен с история град се опитах да се върна назад във времето и дори да си се представя като малкото момиченце, което тичаше след плажната си шапка по крайбрежните улици на града. Много от м

За много лятото приключва още с последния ден от Август месец, а Септември се превръща в отправната точка за нови есенни начинания. Признайте си, все още не искаме да идва краят на лятото, нали? Всеки от нас жадува да си открадне още няколко дена край брега на морето и при шума на вълните, въпреки че септемврийската прохлада ни разколебава да тръгнем по магистралата към българските морски релефи. Противно на очакванията деветият месец от годината е перфектна възможност да си починем "като за последно", преди купищата задачи да ни залеят дни след така очакваната отпуската.  Ваканцията през септември обаче в действителност е нож с две остриета, защото точно в тези дни се усеща лятото, ама и не съвсем... Рисковете се увеличават, неизвестните дори двойно повече... Но пък всяко морско приключение през Септември носи своя неповторим чар. Все пак лятото е сезонът, в който може наистина да опитаме нещо ново и необикновено. Каква е рецептата за незабравимите приморски вълнения през Се