Университетът: 4 сесии по-късно



Две академични години, 3 онлайн сесии и 1 присъствена сесия по-късно се завръщам към поредицата ми, свързана с университетските ми приключения като студентка към Филологическия факултет. 

Академичната 2021/2022 година започнахме присъствено в сградата на Ректората на Софийски университет. Месец по-късно отново се завърнахме към онлайн средствата за обучение и така чак до Великденската ваканция. Тази учебна година обаче не завърши изцяло пред екраните с верния ни спътник Мудъл. По-интересното и любопитното беше първата ни присъствена изпитна сесия. Вече в края на втори курс, но още зайци по отношение провеждането на изпитен контрол из кабинетите на Ректората. 


 
В Интернет пространството със сигурност ще намерите сравнения, тези, мнения, заключения, свързани с онлайн и присъствената форма на обучение в университетите. Разбира се, няма как да остана по-назад и да не споделя своите виждания, които са базирани на личен сблъсък с предимствата и недостатъците. 

Лекциите - Онлайн vs. Присъствено?

По време на онлайн периода дистанцията между преподавател - студент е огромна, съществува пропаст, която трудно може да бъде запълнена. Усеща се студенината, колкото и лирическо да изглежда това сравнение. Изискванията, задачите са повече, трудността е по-висока заради възможността от преписване и помагане. Не мога да отрека обаче, че зимата Онлайн лекциите са изключително предимство, защото липсва висенето и мръзненето по спирките сред натрупалия сняг, а понякога дори поирония на съдбата пътуването се оказва по-дълго от самата лекция. Друго си е сутрешен урок с чаша Кафе/Чай/Горещ шоколад, с вкусна закуска и уютна атмосфера. По този начин и продуктивността ни, и мотивацията ни се увеличават. До каква степен обаче е полезно седенето пред говорещия компютър? Със сигурност и на вас ви омръзва това инкогнито обучение, доскучава ви или просто "скролването" надделява над слушането, над вниманието. За някои предмети дигиталното провеждане на обучение обаче е много по- ефективно, приятно и допринася истински за развитието ни, защото преподавателите ни дават много повече материали, отключват креативността си и променят монотонното "пеене на даден урок". 

Какво ми направи впечатление, когато се върнахме обратно в залите на СУ? Определено контактите с колегите ми липсваха най- много, защото е трудно да прекараш студенството си в Месинджър, реагирайки на някое съобщение с емотиконче. 👀 Разпалени разговори, обсъждане на материала, обяд в стола на Ректората, пътуване към Студентски град и всички онези ежедневни, но по свой собствен начин красиви емоции. Уроците, които получаваме от преподавателите, са много повече от заложеното в конспекта. Те напускат очертанията на предмета, като се свързват с живота и с бъдещето ни, а това е с изключителна и незаменима стойност. Пред нас не седи компютър, а истински човек със своите лични житейски истории. Разбира се, скатаването го няма, карането на лекциите от леглото по пижама също липсва, но пък сградата на СУ сближава и именно тази особеност накланя везните в полза на присъственото обучение. 

Двете възможности за провеждане на обучение имат както своите плюсове, така и графа с минуси. Смятам, че няма точен, конкретен отговор коя от двете възможности е по-добра, защото всичко в крайна сметка зависи от отделния човек, от осъзнаването му, от неговите цели и стремежи, които няма да бъдат ограничени нито от компютъра, нито от пътуването до Ректората.

Достигнахме и до най- интересната част от блога ми...


Сесията - Онлайн vs. Присъствена?

Мисля, че всички усетихме предимствата на това да си взимаме изпитите от вкъщи, без да чакаме и да се притесняваме из коридорите на университетската сграда. Всички сме наясно, че имаме материалите, които могат да ни помогнат, а в краен случай Интернет винаги е там за нас. Проблеми обаче не липсват. Естествено изпитите, които правим пред лаптопа, са една идея по-трудни, защото преподавателите изискват още повече от нас, увеличават броя на задачите и тяхната трудност предвид възможността да препишем. Всеки един от тях може така да направи изпита, че дори и Интернет да не може да ни помогне. Техническите препъникамъчета са черешката на тортата, защото се използват за извинения, за хитринки. Разбира се, всеки учител се досеща за какво точно иде реч. Това допълнително изнервя обстановката за вас самите, но и напряга колегите, преподавателите ви. Съвет от мен: преди изпит проверете Интернет връзката си, микрофоните, слушалките и винаги имайте резервен вариант, който да ви спаси от ситуацията, в която сте изпаднали. 

Присъствената сесия? Макар и оскъдният ми опит при този вид изпити, смея да твърдя, че благодарение на проведените на място устни и писмени изпитвания се научаваме как да учим качествено с цел да запомним същината на материала, а не само да зубрим теми до безкрай. Присъствената сесия ме научи, че нещата биват трудно реализирани в последния момент, в последната нощ преди заветното препитване. Изисква се последователност и дисциплина за максимални резултати. Разбира се, ученето и усилията са много повече, липсват помощните материали, които да са отворени на компютъра или да са около нас, за да си погледнем в презентацията и написаното там. Благодарение на присъствената сесия си припомняме да разсъждаваме логично и да търсим решение на всеки проблем. Устните изпити са приятни, защото всеки може да покаже пълния си капацитет на възможности, дори да бъде креативен и да сподели собствените си виждания. Още един съвет от мен: по време на устен изпит не се "закопавайте"/"забивайте" сами, като отправяте дискусията към неща, в които не сте уверени, че знаете. Ако има възможност да контролирате посоката на разговор, направете го във ваша полза и покажете какво знаете. 

Ако ме попитат коя е най-хубава част от изпита, със сигурност бих отговорила края (колко очакван и логичен отговор), когато всичко е приключило успешно, а с колегите отивате в близкото кафе, за да се почерпите, да се посмеете и да се насладите на облекчението след изпит, което е незаменимо чувство. Докато не дойде другият изпит, за който трябва да се подготвяте. 

Ще приключа разсъжденията си в блога с изводите, които си направих по време и след края на 4-тата си сесия като студентка в Софийски университет. Всички изводи са на база допуснати грешки, но и на база постигнати успехи. 

  1. Присъствие, записки, структурирани планове, с които да се подготвяте по- ефективно. Въпреки всичката информация по време на лекция или въпреки тази, която е в презентацията/файла, търсете допълнителни материали, които ще бъдат единствено плюс за вас. 
  2. Когато започнете с даден предмет, с определена задача, я довършете докрай. Ако се наложи, направете си допълнително кафе, но стигнете до финала. 
  3. Разпределяйте си задачите правилно, направете си график и план за действие. Бъдете наясно какво трябва да правите във всеки един момент. Организацията е в основата на успеха. 
  4. Започнете по- рано с преговорите, с ученето на теми. Макар че и аз оставих всичко за последната седмица, признавам. Създайте си ясен метод за учене, който да е от полза за вас, а не само да ви гуми времето. /В тази връзка очаквайте и блог пост, в който ще ви разкажа за моите методи на учене, които ми помогнаха да завърша и тази година успешно./ 
  5. Сменяйте обстановката за учене - у дома, в общежитието, на кафе, в парка, сред природата, на терасата. Продуктивността идва с разнообразието. 
  6. Откъснете се от ученето за един следобед, дори за ден. Насладете се на почивката си, за да освежите мозъка си, на който цялата тази събрана информация в рамките на няколко дена му идва в повече. Натиснете бутона: Пауза поне за кратко и се рестайтирайте, след което започнете с пълни сили към следващата цел. 
  7. Часове преди изпита си починете, за да може информацията в главата ви да остане подредена, а не сами да си вкарате автогол, като превърнете всичко в една огромна каша от термини, назубрени изречения и неразбираеми понятия. 
  8. Не разчитайте само на четенето на теми. Преговаряйте ги устно, но и механично чрез изработка на планове, чрез писане. Затворете всички материали и без помощ се опитайте да възпроизведете всичко, което помните.
Нуждаете се от още вдъхновение, съвети и информация? Прочетете първата ми част от поредицата "Университетът". Кликнете на линка и сте там 😎. 

Ако сте стигнали до финала на този блог, изпълнен с университетски вълнения, благодаря изключително много, защото така разбирам, че оценявате творчеството ми. Може да споделите в коментарите вашето мнение за присъственото и онлайн обучение, както и да допълните блога с вашите "трикове и хитрини" за успех във висшето образование. 

Можете да ме последвате в Инстаграм: @the.wanderingcompass

Коментари

Прочетете още от мен:

Университетът: 2 сесии по-късно

Да откриеш своето място

Август между редовете

Да се завърнеш...

Защо "Сърцето не изгаря при пожар"?