С дъх на водорасли

Май, ама е вече краят на юли, та дори и зимата да е, всички сме зажаднели да усетим шума на морето, типичния аромат на водораслите и да се вгледаме в изгревите и залезите на брега, докато вълните се плискат в краката ни. Дали на работното място пред компютъра, в колата, или вкъщи сърцето ни е на едно друго място, а именно на красивия плаж с бира или коктейл в ръка.

Имаш ли планове за лятото? 

Е, ако все още не си организирал почивката си, този пост ще те накара да почувстваш  морското утро, а дори и следобедите покрай феерията на Черноморието, но и с всички екстри към тях. 

Спомням си като бях малка как рано, още в 4 през нощта, тръгвахме по пътя към Черно море, за да изпреварим трафика, а и да не хванем големи жеги по пътя, че иначе се започва великото духане със списания и вестници. Друго си е вече с климатика в колата и по магистралата да стигнеш за отрицателно време до морето, а дори и да се опънеш под шезлонга с питие в ръка и една шапка на глава. 

Единственото, което не се е променило обаче, си остава голямото синьо море, понякога пълно с много водорасли по крайбрежието. За миг затвори очи и ще го видиш, никога няма да можеш да го забравиш, защото то е символ на безкрайността и на надеждата на човек да се докосне още по-близо до него. Ах, красивата необятна морска шир, която те кара всеки път да се влюбваш още повече в нея и да копнееш за предстоящата ви среща.

" Сянка на птица от морския бряг литна,

сякаш душа на самотен моряк скитник.

Кой ще опита сега да я спре?

Нейно е силното синьо море, 

нейния път ще чертаят отгоре звездите...

Бряг си намира всяка вълна

И надежда има една...

Ах, морето! Ах, морето! В мен остава...Но навярно е което ме спасява."

Когато си мислиш за морето, винаги се сещаш и ти като мен за песента на Тони Димитрова - "Ах, морето!" - думите и мелодията изникват в душата ти и се чувстваш все едно си там - там на пясъка, седнал на кърпата, вторачен във вълните или в спокойствието на морските дълбини. 

Как започва един ден покрай морето? Там няма еднообразие въпреки ежедневните навици и привички на хората - чашата кафе или чай, но преди тях шума от чайките, а ако си късметлия и си отседнал близо до морето, шума на вълните и вятъра. Давай, побързай със закуската, че няма да има свободно място на първа линия на плажа, и ще изпуснеш от сутрешните мигове край морето. Подготви набързо плажната и хладилната чанта, играчките за децата, картите, слънчевите очила, мазилата и шапките и тръгвай. Не губи време, а отивай към рая. 

Цял ден на плаж ли? Със сигурност няма да ти е много, дори после няма да искаш въобще да си тръгваш, защото няма да ти доскучае и за миг.

Най-сетне дойде времето за заслужена почивка край солената вода, където пясъкът пари под краката ти, но въпреки това жегата не се усеща, а ти искаш отново и отново да влезеш във водата. За какво се сещаш, когато в съзнанието ти изникне думата "море"? Може би за разрошената и леко къдрава коса, за слънчевия загар, за пясъка, който е навсякъде, или за пръските солена вода... В момента на забавен кадър като по филмите си представи как тичаш към водата и как се гмуркаш, докато не се натъкнеш на водорасли или други хора. Разбира се, пълно щастие няма и плажът е за всеки, затова доста често става пренаселено, но пък така се запознаваш с нови хора, можеш да играеш волейбол или да ги пръскаш с краката, докато риташ и се опитваш да не се удавиш. 

Морето понякога обаче ни изненадва и един ден е спокойно, а на следващия е непредсказуемо и бурно.  Да седнеш на кея, за да се вгледаш в безкрая, докато бурните вълни се разбиват с голяма сила във вълнолома, а пръски от солената вода се стичат по лицето ти.

Червеният флаг е на лице и спасителите вардят брега и не пускат никого на по-дълбоко от "до коленете". Има си тръпка и в моментите, когато вълните са една след друга, а ти точно си си отворил очите от последната, която те е покрила до горе. Това е и морето за смелите, които не се боят да си намокрят косата, да имат пясък в банските и да "яхват" вълните по забавен начин. И така играем сред разплискващите се вълни, докато не ни гъбясат пръстите и не глътнем достатъчно солена вода за това лято. Точно тези бурни дни са най-подходящи за щури снимки, за игри в пясъка, за малко белот на кърпата, за пясъчни замъци и за слънчев загар. Е, да видим какви са строителните ви умения и изобретателност, защото морето е безпощадно, а и другите деца на плажа, които с удоволствие "прецапват" през току-що построената крепост.

Неусетно времето е отлетяло и вече е обяд, а типично по български се хапва нещо на плажа, затова и палачинките и всички други вкусотии примамват с аромата си отдалече гладните и изморени плажуващи. Да обаче море без топла и вкусна царевица/кукуруза, хич не ми го хвали, затова, когато се провикват за поредното изкушение, не се колебай, а си хапни. Хубаво си е вече с нахранен корем, готов за една плажна дрямка, за поредното къпане, а защо не и за питие или страница от любимата книга.

Имаш цял следобед да слушаш морето и само да го гледаш с благоговение и възхищение, докато някой не мине като трактор през теб и не ти направи кърпата и чантата в пясък. Такъв е животът на плажа, трябва да се оцелява с усмивка на лице. Е, десертът вече е друго нещо, затова си купи онези понички, които надуши от близо километър и ги хапни набързо, преди да са ти ги изяли. А ето това вече е сладък живот с шоколад около устата, а и по ръцете...

Май сега е моментът и да нагазим в дълбокото синьо море и да си направим една разходка с водно колело или лодка, за да опознаем дълбините на Черноморието още по-добре. Истинско съвършенство - трудно може да се опише такова преживяване, защото думите ми няма да стигнат, за да изразя възхищението си от красотата на морската шир, затова не се колебайте, а рискувайте. В този ред на мисли се сещам и за екстремните водни спортове, които успяват да ни покачат адреналина и да ни накарат да изпитаме необичайно добра комбинация от вълнение и спиращи дъха моменти с привкус на страх.  Ти кое би избрал - водно колело, разходка с джет или пък полет във висините с парапланер? А какво мислиш за скачането от скали или бънджи полетите като от моста във Варна? Честно да си кажа имам огромно желание да опитам, защото така човек може да пречупи себе си и границите на съзнанието си. Въпросът е кое ще надделее - страхът или желанието да надхвърлиш спокойствието?

Щом сме навлезли в дълбините на морето, трябва да посетим и подводния свят, затова слагайте костюмите и се гмуркайте. Ето една миниатюрна причина да пазим водите си чисти, за да може да ги ползваме за авантюристични приключения и забавления, т.е. за наша собствена изгода. Макар че някои много често забравят за морските обитатели, които страдат именно заради нашия егоизъм. По този начин ви призовам да комбинирате красивите спомени край брега или във водата с полезното както за хората, така и за животните. 

Доста често съм чувала истории за изживявания под вода, а и филмите, в които привлекателни актьори се гмуркат, са безкрайно много, затова това е поредна тръпка, която си заслужава да бъде изпитана поне един път. Със сигурност след сефтето ще искате отново и отново, защото се потапяш в един свят, в който цари спокойствие и липсва материализъм. "Мечка страх, мен не страх" и скачай към приключенията!

Нека да излезем вече от дълбокото и да си починем малко на един надуваем дюшек, докато морето ни полюшва напред назад, а ние сме с бира в ръка... Алтернатива е и малката възгравничка или поясът, които също ще ви накарат да релаксирате на макс.

Знаете ли, че си заслужава да се събудите рано, когато сте на морето, поради 2 причини - изгревът и неговата нежна среща с морето. Гарантирам ви, че ще се влюбите от пръв поглед. Това е морският специалитет, който най-много си заслужава да бъде вкусен със сърцето и с душата, защото всяко едно залязване на слънцето е различно и необикновено. Има нещо вълшебно във всеки един миг, когато слънцето нежно докосва хоризонта и го целува с първите си лъчи за деня. Както приветствахме началото на деня, така може и да го изпратим със залеза, който от своя страна, показва най-красивите мигове на Земята и се оглежда за последно в безкрайната морска шир.

Никой няма да повярва, че си бил на море, ако нямаш тен или ако не се белиш като змия, затова легни на пясъка или на шезлонга и постой поне за малко. Е, в крайна сметка във всеки хранителен магазин има кисело мляко, което помага при изгаряне, но аз не вярвам да се стигне до чак толкова сериозна ситуация. Не забравяйте и да се мажете особено на ушите или дори  на коленете...Пък после ще си мерим слънчевия загар, да видим кой се е крил под чадъра и кой не.

Бронзовият тен след известно време ще избелее, а и направо след месеци дори ще изчезне напълно, но спомените от поредното слънчево време край морето ще са живи в сърцето ни завинаги, а дори и лошите моменти, които понякога те карат да се ядосаш, ще са един благ миг, за който ще се сещаме единствено с усмивка. Не ми се иска тази статия да свършва, защото дори и аз, когато я писах, отново се върнах там при морския бриз, при песента на чайките и миризмата на водораслите. Може би скоро пак ще се видим край водата, но този път вечерта или през нощта, защото всички пътища водят към красивото синьо море...