The Wandering Compass

С ръка на сърцето мога да определя, че дните, прекарани на брега на морето, създават едни от най- топлите ни спомени за всяка календарна година. Определено това е най-дълго чаканата седмица в годината, заедно с коледната ваканция и празниците през Декември.  И сякаш след един миг цялото това вълнение, всичките трепети по време на почивката край морската шир са останали зад гърба ни. Лятото е само и единствено време за повече вълни, сол в косата, пясък в краката и най- вече за чувство на пълно безгрижие. Тазгодишната черноморска почивка е в град Несебър, а в този пост ще ви разкрия как една "майничка бичи айляк" на морето и ще ви дам съвети какво да правите или по-скоро не в древния град.  Разбира се, първо ще отговоря на въпроса: защо да изберем Несебър за морската почивка . Градът предлага с две думи  за всекиго по нещо, нюанси от море - солидно количество история и архитектура от различни епохи, тесни и кокетни улички за вечерни разходки, арт магазинчета, дълги кейове ...

Покоряването на върхове в живота е сбъдната мечта. Имаш ли силата да предизвикаш себе си?  Пътеписът за планинското ми приключение до връх Вихрен ще започна с изречения от разказа на Иван Вазов "В Пирин".  " Хубава е нашата Пирин планина! Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости!... А бистри хладни поточета весело скачат от стръмните урви, лъкатушат из миризливите долини и сладко, сладко шумят, сякаш че пеят нещо… Качиш ли се, хе, там на снежния връх, дето се въвира в небето, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; а на юг върховете светогорски, зад тях — Бяло море; а погледнеш ли нагоре — ще видиш бога!… " Не е измислица планината и щастието, както и блаженството, удовлетвореността съществуват. Там са, горе по криволичещия път на теснолинейката, покрай Родопите, та чак до белеещата се отдалеч Пирин планина. Време е изка...

  Презапасяването с гориво за автомобила и с тоалетна хартия за лични нужди предизвика разпалени коментари последните дни из социалните мрежи - статии, постове и най-вече "мемета". Аз като една творческа личност намерих вдъхновение от това бурно натрупване и складиране на резерви и се замислих над въпроса: с какво наистина си струва да се презапасим в огромни количества? В този блог ще намерите идеи, които ще успеят да заредят всяка личност и натоварената ѝ рутина. А тези, които искат да се запасяват, за да имат в повече - със сигурност този път няма да сбъркат. Здрав дух в здраво тяло Готови сме да инвестираме в нещо, което ще ни е от полза дори и в бъдеще време, затова се нуждаем от развитие на спортен дух, хъс и дори истинска спортна злоба, за да бъдем едно по-добро Аз. Със сигурност след това ще имаме физическата сила и мускулите да носим повече тоалетна хартия :). Колкото и банално да звучи, колкото и пъти да сте го чели някъде, истината е, че физическата активност ни по...

Да попитаме себе си "Защо?" е смела постъпка, която често съзнателно или несъзнателно пренебрегваме. Нека си признаем, това е сложен въпрос, от който понякога искаме да избягаме. Но всъщност той ни учи да виждаме живота си такъв, какъвто вече е станал. Първата ни цел е да намерим силите да попитаме вътрешното си Аз, защото "Защо?" ни придава отговорност, че сме готови да направим нашата равносметка.  Обичайно в края на годината всеки от нас успява да се върне назад във времето, дори и за кратко, за да погледне към извървения си път. Понякога крачките са малки, но сигурни, а друг път големи, но и устремени. В тази статия обаче няма да си говорим за уроците и поуките, които 12-те месеца на 2021 година ни донесоха, а ще се опитаме да открием нашето истинско място сред прииждащите и примамливи възможности на живота.  Ще започна с кратка предистория, за да ви разкажа за моментите, в които открих своето място и може би, своето призвание. Панденията, разбира се, до голяма ...

Невероятни са желанието и стремежа на човек да открива нови светове и да прескача границите си. В гимназията за първи път се сблъсках с изучаването на напълно непознат език за мен. Немският език и всичко, свързано с културата на немскоговорящите страни, се превърна в част от моето ежедневие. Благодарение на смелостта си да рискувам да мисля на друг език и на усърдната си работа през годините, успях да превърна езика на Гьоте в определящ фактор за моето бъдещо развитие. Сега, шест години по-късно поех по друг път и започнах да уча следващия непонятен за мен език - руския. Какво обаче трябва да знаем, когато направим избора да се потопим в коренно различна езикова култура?  В днешно време езиците са навсякъде, а във всяка автобиография има няколко сертификата, които служат за средство всеки един кандидат да изпъкне с блестящите си познания. Замисляли ли сте се обаче, дали тези така ценни документи наистина определят нашите възможности и компетенции, които може да покажем на хората ср...

Вдъхновена от малкия наръчник по хюга и тайните на датчаните за щастливия живот, ви споделям своите собствени впечатления за топлината на книгата и за собственото ми търсене на уют по време на еднообразното ежедневие. За тази статия се нуждаете от чаша топла напитка като домашно приготвен чай или топло мляко с какао, уютно място за четене и готовност да се потопите изцяло в датското ми книжно приключение. Досега никога не се бях докосвала до значението на датското понятие "hygge". Всичко това се промени, щом отворих книгата на Майк Викинг и се потопих в едно незабравимо пътешествие до Дания, което не само ме запозна с държавата, но и с хората и техните топли навици, разбирания за света и изкуството им да намират щастието навсякъде под най-различна форма.  Една компактна книга, пълна с изкуство, с чувства и с живи емоции, но и с истински факти за Дания, важна информация за културата на местните, туристически гайд и вдъхновения, които да използвате, за да превърнете деня си в п...

Жегите определено се сбогуват с нас, за да ни оставят да се насладим на променящото се време от лято към есен. В тази статия обаче ще се опитам да удължа вашето, защо не и моето лято с още няколко споделени момента от едни изключително приятни морски кътчета. ПриМорските вълнения през Септември продължават с еднодневните ни пътешествия из морските градски релефи. Как да спасим дните си на морето, когато времето е лошо, духа вятър и плажът не е дори и последна опция за действие?  Решението е да потеглим на път и да преоткрием градовете на България. Първата ни спирка е Созопол, неговите приятни тесни старинни крайморски улички и пристанището. За някои Созопол е градът на детството, на милите първи морски спомени и на игрите с непознати деца от цяла България. По време на разходката ни из този древен и пълен с история град се опитах да се върна назад във времето и дори да си се представя като малкото момиченце, което тичаше след плажната си шапка по крайбрежните улици на града. Много ...