"Всички ние сме Мечти" | Ревю
Изкуството наистина се влюбва само в хора с отдадени сърца…
Иво прекрачва прага на Академията, най-престижното училище по изкуства, с амбицията тази институция да стане трамплин към сбъдването на мечтите му. Сигурен е, че няма намерение да се сприятелява, нито да завързва познанства, още по-малко да се забърква в интриги. Ала добрите му намерения се сриват още през първия час, когато е изгонен несправедливо от клас. В стаята за наказание обаче го очаква среща със съдбата, въплътена в деликатната осанка на бъдеща примабалерина, затворена в крехкото тяло на едно красиво момиче.
Нора не иска просто да танцува. Тя иска да бъде най-добрата балерина, която някога е творила на сцената. Научила се е да заключва сърцето си, за да следва своята мечта. Докато не среща Иво.
Душите им прилепват една о друга като парченца от пъзел. Никой освен Нора не може да разбере грандиозните амбиции на Иво. Никой освен Иво не може да оцени нейната страстна отдаденост на танца. В завладяващия роман на Симона Стоева съдбите на героите се преплитат в сложен възел от любов, смелост и отчаян копнеж по сцената. Но имат ли наистина избор, когато трябва да избират между мечтите и любовта?
Ако месец Август беше книга, определено щеше да бъде романът на Симона Стоева "Всички ние сме мечти". Още в началото на годината с излизането на книгата ѝ по книжарниците и моята поредна книжна покупка знаех, че тази история ще ме плени по магичен начин. Корицата, заглавието подсказваха, че страниците крият много повече от роман за тийнейджъри, развълнувани от техния житейски път в необятността на изкуството и творчеството.
Дълги месеци "Всички ние сме мечти" тихо и ненатрапчиво седеше на рафта ми с книги, очаквайки своя момент да заблести. До месец Август. Причината да изчакам с прочита на тази история е, че всяка страница трябва да бъде изживяна като един огнен спектакъл на изкуството в най- съкровената му форма. По този начин мислите ми непрестанно се връщаха към книгата, любопитството ми нарастваше и накрая си отговорих на въпроса защо тази книга е толкова специална, завладяваща и накара толкова хора да изпитат любов от пръв поглед, включително и аз. Тук се изисква потапяне, а дори гмуркане на дълбоко в битието на Нора, Иво, Адриан, Магдалена и техните съкровени мечти.
Август, следобедът на годината, перфектният момент за Мечти.
Романът "Всички ние сме мечти" от Симона Стоева е грациозен танц, съпроводен от прочувствени и съкровени емоции. Стилът на писане на българската авторка е поетичен, опияняващ, мелодичен и напълно завладява сърцата ви. В начина, по който е разказана историята, се крие плам. Благодарение на нежността в изреченията, на правилния избор от думи всяка страница успява да оживее и да затанцува в съзнанието ми най- красивия балет. Мислих тези думи да ги напиша в заключение, но смятам, че и тук мога да вмъкна размислите си относно това, което направи тази книга с мен.
Романът и основните му идеи, но най- вече героите ме вдъхновиха и ми напомниха, че животът без мечти за преследване и сбъдване е едно обикновено съществуване ден за ден. Харесвам книги, които успяват да разтворят нашите собствени крила и да ни позволят да полетим. Именно "Всички ние сме мечти" отново ми припомни да оформя мечтите за бъдещето си и да тръгна по пътя, който ще ме доведе до тяхното красиво сбъдване. Защото най- ценното в сърцето ни могат да бъдат мечтите и пътят, по който вървим, за да се докоснем до тях.
"Ами ако заблестиш?"
Ако имах възможност, бих се запознала с главните персонажи от романа - Нора, Иво, Магдалена, Адриан, които така страстно копнеят по сцената и изкуството. Заслужава си всеки от нас да намери такива хора в живота си, които с цялото си сърце може да нарече Приятели. В следващите редове ще прочетете мнението ми за героите от романа, чиито характери оставят дълбока следа след себе си. Успях да разпозная себе си в някои от чертите на персонажите, а това прави сама по себе си концепцията за книгата изключително добра.
Нора - силно целеустремена личност, напълно наясно какво иска да постигне в живота си, следваща с плам пътя към мечтите си въпреки бурите, които се разразяват в семейството ѝ. "Създадена от чудеса, за да прави чудеса" Нора е поезия, защото събира в себе си цялото сияние на изкуството. Относно целите и мечтите си тя се стреми да е безкомпромисна, да бъде перфектна. Точно тук виждам себе си, защото и аз подобно на нея винаги се целя нависоко, а перфекционизмът ми е в кръвта. Силна, борбена, изпълнена с хъс тя е героинята, която не се предава, която не обича да губи и е готова дава дори повече от себе си. Разбирам решенията на Нора относно любовта и категорично подкрепям позицията, че времето изтрива надеждите, а неспирната гонитба ни изяжда отвътре.
Магдалена - тя е светлина, а около нея всички успяват да светят, да блестят. Нейната героиня преживява катарзис, защото категорично и твърдо заявява позицията и съвсем сама осветява пътя си, като не избира да живее в сянката на най- добрата си приятелка Нора. Въпреки трудностите между двете, свързани най- вече с балета, с момчетата, намира баланса между себе си и Нора, като запазват ценното си приятелство, опората една на друга и доверието си. Тя е пример как човек може да пребори пълната си неувереност, да се изправи срещу вътрешните си демони и да стъпи стабилно на двата си крака.
Иво - за мен той остана загадъчен, контроверсен образ, чиито намерения и решения ту разбирам, ту се отказвам да приема. Но както монетата, така и човек има своите две страни с безкрайните си въпросителни. Както всички останали, така и Иво работи усърдно, неспирно, за да бъде на сцената, за да сбъдне една налудничева за България и българското творчество мечта. Сякаш в неговия образ се открива раздвоение - дали мечтата му е изцяло подтикната от собственото му сърце, или е от части чувство на дълг към майка му. Въпреки това обаче от него искри изкуство, а просторите в България са тесни за неговите преголеми стремежи. Напълно съм съгласна с това, защото разбирам както Иво, така и много други артисти, които не искат да останат в сянката на посредствеността, в сянката на връзките "наши - ваши". Иво е избрал своя път и крачи само напред и нагоре с пълната увереност, на която е способен. Знае какво иска, знае как да го постигне и го прави. Но на върха има място само за едно - бъдещето му, т.е. кариерата, или любовта. Бягайки от минали травми на детството, той се уповава единствено на мечтите си за бъдещето, но за съжаление пренебрегва настоящето. Това, което имаме тук и сега. Може би, не може да огрееш навсякъде. Макар и сърце да не ми дава да го разбера, го правя и приемам доводите му. Постоянно се питам какво бих направила на негово място и все още не мога да си отговоря. Но какво е и да си любовта, застанала между някого и неговото истинско призвание в живота?
Адриан - може ли този човек да съществува наистина? Сериозно питам, защото той е вдъхновение. Споделям мнението на Stormy Garden относно момчетата в тази книга и аз като нея съм от отбор "Адриан". В неговия живот отново се наблюдава борбата между родителите, техните желания и онзи плам, който гори различно в сърцето на детето им. Наистина родителите знаят какво е най- правилно за едно дете, но когато то порасне, е най- правилно само да вземе живота си в ръце и да носи последиците от собствените си решения, а не от нечии други. Той осъзнава, че същността на човек и собственият му капацитет са повече от едно фамилно име, което би могло да отвори някоя друга врата. Красиво е, когато видиш как някой успява да повярва в себе си и тръгне по своя собствен път. Той е героят, който винаги може да те накара да се усмихнеш, но и успява да даде надежда, да вдъхне вяра, че всеки може да заблести. Защото той успява да превърне всяко събитие, всяка емоция в нещо красиво. Ако искате да разберете какво означава истинска любов, която не очаква нищо в замяна, то Адриан ще ви я покаже в пълния ѝ блясък.
Целият роман е един съвършено изтанцунцуван танц, чиято хореография умело пресъздава основните полемики, теми и послания, но и намира пристан във всеки един читател, любител на изкуството. Авторката съвсем умело насочва вниманието ни към видовете изкуства и възможностите за реализация в България, към отношението на родителите спрямо мечтите и стремежите на собствените им деца, към силата на мечтите и вярата в самите нас. Симона Стоева открива истинската ни същност - всички ние сме Мечти. От нас зависи дали ще заблестим...
Финалът ще отбележа с няколко забележителни изречения от книгата, които ни вдъхват живот извън оградите на реалността.
"Вероятно изкуството наистина се влюбва в хора с отдадени сърца, а техните определено бяха такива."
"Хората на изкуството вдъхновяват и създават хора на изкуството. И един ден разбираме, че всички ние сме мечти."
"Понякога хората са спътници с отредени съдби, които трябва да се преплетат. Друг път са звезди - изгрели на едно небе, за да залязат една до друга."
Последвайте мен и блога ми в Инстаграм:
Коментари
Публикуване на коментар