Пирин - там, където искаш да бъдеш
Пътеписът ми ви разказва за едно така жадувано бягство и за копнежа ми отново да се сгуша сред върховете и прелестите на Пирин планина. Моето вдъхновяващо лято започна, разбира се, със сесия и върволица от курсови работи, но в тази история забравяме за "Вълшебната планина" от Томас Ман и се вглеждаме във вълшебствата, които се крият из дивия Пирин, който не може да бъде опитомен. Още в началото ви признавам, че се влюбих от пръв поглед в мистичната планина и една частица от сърцето ми остана там завинаги. Сред езерата, поточетата и безбройните камъни и чукари си зададох въпроса - кое ми е повече на сърце: планината или морето. Предвид божествените кътчета на България отговорът на този въпрос остава загадка. Но когато си сред зеленината или снеговете на потъналия в мъгла Пирин, отговорът изведнъж се избистря и сърцето избира, защото Пирин пристрастява и винаги те изненадва.
Високата скорост и конвейерът, в който попаднах като в капан, замъглиха представата ми за обикновения смисъл на живота - чувство на пълноценност сред малките блаженства около нас. В крайна сметка издърпах ръчната спирачка и си обух обувките за походи.
Тъй като уводът се превърна в поетична изповед преминаваме съвсем рязко към информативния абзац, който има за цел да хвърли светлина върху неизвестните от уравнението.
Пътят до хижа Гоце Делчев и до лифта за хижа Безбог лъкатуши из прелестни зелени гори и твърде високи борове, а качеството му е добро предвид зададения български стандарт. До седалковия лифт има достатъчно място за паркови маневри напред или назад.
Съветвам ви да си купите двоен билет за лифта "Отиване + Връщане", тъй като общата цена е по-изгодна. Може да използвате лифта между 8.30 и 16.30ч. Хората, които работят там ще ви помогнат с качването. Лифтът има междинна станция, на която трябва да се прикачите. Със сигурност е много по-лесно от градското софийско метро - вместо под земята сте над боровите гори, понякога сред мъгли или капки дъжд. Пътуването е приблизително 20-25 мин. С ръка на сърцето мога да кажа, че страхът ви от високо и от всевъзможни сценарии на ужасите ще изчезне, а накрая няма и да ви се слиза от лифта. Както прочитате, дестинацията хижа Безбог е подходяща както за планинари, така и за онези, които не са на "ти" с дългото вървене. Всички кучета също са добре дошли. Ако все още не съм ви убедила да използвате лифта, винаги може да извървите разстоянието с два крака, а ако е много стръмно и с четири.
Условията в хижата са повече от добри, като персоналът ви предоставя всичко необходимо за безпроблемно планинско преживяване.
Може би във всеки мой пътепис определям новооткритата дестинация за райско кътче, изпълнено с естествени блаженства. Няма да изневерявам на тенденцията си и този път, защото отново успях да открия сгушените в дебрите на Пирин красоти. Поемаш дъх, чуваш и чувстваш жадуваната тишина. И заобичваш камъните, чукарите, стръмните пътеки и най-много усещането за пристан на душата.
Посрещнахме July Morning с топъл планински чай, с прохлада, с нетипично за лятото количество сняг и много камънаци за изкачване. Преходът до загадъчния връх Безбог, за който може да откриете поне 3 легенди и предания, е приятен, лек и поносим. Единствената трудност е последната част, а големите камъни са неизбежният ви път към върха. Всяко едно покоряване на връх изисква от нас да се поизпотим малко повече или.... много повече. Сега е моментът да предизвикате себе си и в този контекст да яхнете камъните. Ако чукарестото приключение ви плаши много, имам вариант Б за вас - през зимата камъните са дълбоко покрити от метрите сняг и няма да има нужда от четириного катерене. Разбира се, тогава планината крие другите свои неочаквани изненади, за които е най-добре да бъдем подготвени качествено. По трасето има маркировки и знаци, които дават основната посока за прехода. Върхът ще ви ориентира да се отклоните надясно. В интернет е описано да следвате купчините камъни, поставени върху камъните за правилно направление към целта. Смятам, че на това разклонение към върха, както е описано в други интернет статии, е препоръчително да се постави стрелка за напътствие, макар че следвайки върха и кръстта на него, със сигурност ще успеете да го изкачите и без объркващите описания из мрежата. Още по-лесен вариант е да следвате тълпата, която все ще ви отведе до вдъхновяващи гледки и преживявания. За любителите на по-екстремни преживявания препоръчвам среднощно изкачване в търсене на изгрева. Слагайте челниците в раниците и да се отправяме напът.
Нямам представа коя емоция е по-силна в мен сега - да напиша блога, за да може вие да изживеете Пирин чрез думите ми или за да накарам себе си отново да изпитам чувството на удовлетворение от постигната мечта. Емоцията да си на върха винаги е опияняваща, а адреналинът се покачва с всяко вдишване и с всяка крачка по-близо до крайната цел. Вълнението, което се надига в душата, нетърпението да се докоснеш до облаците и отборният дух на компанията са истинската съставка за незаменимо Пиринско изживяване. И в тази връзка бих искала да ви напомня, да откриете такива приятели, които са готови да изкачат всички чукари на Пирин и върхове на живота в пряк и преносен смисъл.
Не само върховете могат да пленят сърцето, но и скритите в ниското долини. Сгушено сред отвесни скали, ледници и сякаш недостижими върхове се намира Попово езеро, в чието отражение се оглежда самия Пирин и от чиято мелодия на малките му вълни оставаш запленен. Минути за очарование, за мълчание и за гордост, че си там, където искаш да бъдеш. Частица от живота, която отдаваш в търсене на истинския смисъл и успяваш да го откриеш сред убежищата на природата.
Сред безвремието, сред липсата на стабилна интернет връзка, сред живописните шедьоври, сред сплотения планински дух, сред студените изгреви и залези, сред домашните гозби и кайсиевата ракия, откриваш България и неповторимия ѝ чар. Трябва да я почувстваш с цялото си сърце, за да я обикнеш истински. А тази любов не се измерва в пилони, достигащи небето, и в безгранично застрояване и замърсяване. Топлината на винаги прохладния Пирин се открива в неговата неповторима душа, в истинските хора, с които споделяте съкровените моменти на блаженство и горещата боб чорба.
Това пътуване се осъществи благодарение на емоциите, които Планината с Душата предизвика в мен при първата ни среща. Как протече запознанството ми с Пирин, прочетете тук: Между облаците и реалността| Пирин
Коментари
Публикуване на коментар