The Wandering Compass

Координатите са зададени: хижа Безбог, връх Безбог и Попово езеро, а утрото се познава по Пиринската роса и по първите слънчеви лъчи измежду мъглата и облаците. Пътеписът ми ви разказва за едно така жадувано бягство и за копнежа ми отново да се сгуша сред върховете и прелестите на Пирин планина. Моето вдъхновяващо лято започна, разбира се, със сесия и върволица от курсови работи, но в тази история забравяме за "Вълшебната планина" от Томас Ман и се вглеждаме във вълшебствата, които се крият из дивия Пирин, който не може да бъде опитомен. Още в началото ви признавам, че се влюбих от пръв поглед в мистичната планина и една частица от сърцето ми остана там завинаги. Сред езерата, поточетата и безбройните камъни и чукари си зададох въпроса - кое ми е повече на сърце: планината или морето. Предвид божествените кътчета на България отговорът на този въпрос остава загадка. Но когато си сред зеленината или снеговете на потъналия в мъгла Пирин, отговорът изведнъж се избистря и сърцето ...

Впускам се в следващото вълнуващо морско приключение, което дори преживях за първи път в живота си. Потегляме към така известната Градина с голяма палатка и още по- голямо любопитство как се оцелява в хотел "Звездоброй" или иначе казано на къмпинг в борова горичка до плажа. Сякаш колкото повече отлагам написването на тази статия с дъх на водорасли, толкова повече увеличавам своето лято и това на вас, читателите ми, с надеждата студът въобще да не идва. Някъде в точките от списъка ми с неща, които искам да изпробвам за "сефте" и да преценя дали педантичният ми характер е способен на рискове, е и спането под почти открито небе, сиреч палаткуване. Ако "тегля чертата", това лято успях да изпълня няколко точки от този списък с необикновени преживявания, които ми припомниха чувството да бъдеш див, щастлив и жив. Време е да разтоварим пълните догоре с багаж коли и да влезнем в ролята на инженери за разпъването на палатки. Честно да си призная, отстрани погледнато...

С ръка на сърцето мога да определя, че дните, прекарани на брега на морето, създават едни от най- топлите ни спомени за всяка календарна година. Определено това е най-дълго чаканата седмица в годината, заедно с коледната ваканция и празниците през Декември.  И сякаш след един миг цялото това вълнение, всичките трепети по време на почивката край морската шир са останали зад гърба ни. Лятото е само и единствено време за повече вълни, сол в косата, пясък в краката и най- вече за чувство на пълно безгрижие. Тазгодишната черноморска почивка е в град Несебър, а в този пост ще ви разкрия как една "майничка бичи айляк" на морето и ще ви дам съвети какво да правите или по-скоро не в древния град.  Разбира се, първо ще отговоря на въпроса: защо да изберем Несебър за морската почивка . Градът предлага с две думи  за всекиго по нещо, нюанси от море - солидно количество история и архитектура от различни епохи, тесни и кокетни улички за вечерни разходки, арт магазинчета, дълги кейове ...

Покоряването на върхове в живота е сбъдната мечта. Имаш ли силата да предизвикаш себе си?  Пътеписът за планинското ми приключение до връх Вихрен ще започна с изречения от разказа на Иван Вазов "В Пирин".  " Хубава е нашата Пирин планина! Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости!... А бистри хладни поточета весело скачат от стръмните урви, лъкатушат из миризливите долини и сладко, сладко шумят, сякаш че пеят нещо… Качиш ли се, хе, там на снежния връх, дето се въвира в небето, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; а на юг върховете светогорски, зад тях — Бяло море; а погледнеш ли нагоре — ще видиш бога!… " Не е измислица планината и щастието, както и блаженството, удовлетвореността съществуват. Там са, горе по криволичещия път на теснолинейката, покрай Родопите, та чак до белеещата се отдалеч Пирин планина. Време е изка...

Неделите определено са предназначени, за да преминават в облаците и да ни пренасят в изцяло друг свят.  Неделите със сигурност трябва да се изживеят по неповторим начин, особено през лятото.  В този пътепис ще ви разкажа за чувството да си там горе, където вятърът не спира да разрошва косите ти, където можеш да се протегнеш и да докоснеш небето с ръка, където се сливаш в едно с красивата природа на Стара планина. Тя, Стара планина, е дом на всеки, посреща те с широко отворени обятия и те приютява, а сърцето ти остава там, завинаги.  Причината да се влюбя в рая на Балкана е походът ни до хижа Рай и до Райското пръскало . Ако желаете да помечтаете и да усетите пръските на водопада, кликнете на линка , а по- препоръчителният вариант е направо да го почувствате с вашите собствени емоции. Именно този миналогодишен поход ме накара да се завърна в парк "Централен Балкан".  Целта е ясна: Беклемето - хижа Козя стена Времето: слънчева, ветровита Неделя, 3 часа преход Настроени...