Билото на Стара планина | Козя стена

Неделите определено са предназначени, за да преминават в облаците и да ни пренасят в изцяло друг свят. Неделите със сигурност трябва да се изживеят по неповторим начин, особено през лятото. В този пътепис ще ви разкажа за чувството да си там горе, където вятърът не спира да разрошва косите ти, където можеш да се протегнеш и да докоснеш небето с ръка, където се сливаш в едно с красивата природа на Стара планина. Тя, Стара планина, е дом на всеки, посреща те с широко отворени обятия и те приютява, а сърцето ти остава там, завинаги. 

Причината да се влюбя в рая на Балкана е походът ни до хижа Рай и до Райското пръскало. Ако желаете да помечтаете и да усетите пръските на водопада, кликнете на линка, а по- препоръчителният вариант е направо да го почувствате с вашите собствени емоции. Именно този миналогодишен поход ме накара да се завърна в парк "Централен Балкан". 

Целта е ясна: Беклемето - хижа Козя стена

Времето: слънчева, ветровита Неделя, 3 часа преход

Настроението: готово за приключения

Какво трябва да знаете преди да потеглите по маршрута Беклемето - хижа Козя стена? 

Всичко започва ден по- рано със солидна подготовка. Нуждаете се от достатъчно вода, тъй като по пътя няма откъде да си сипете. Не подценявайте прехода, защото това не е просто разходка. Бъдете със стабилни обувки, удобни дрехи; носете си шапки за слънце, очила, слънцезащита, резервни чорапи. На първо място в списъка ви трябва да бъдат ветровките, горнищата, дори блуза с дълъг ръкав, за предпочитане и комфорт е качулката. Преходът е по билото на планината, а вятърът е наистина брутален. Не забравяйте дъждобрана, защото времето е непредсказуемо и винаги може да ви изненада - проверявайте до последно прогнозата за времето (линк към прогнозата за времето). Относно храната - сандвичи, ядки, протеинови барчета. На някои места може да си спретнете и кратък пикник. Припомням да си съберете боклуците и да ги изхвърлите на определени за това места, защото никоя планина не е длъжна да бъде дом на найлоните ни. 

Най- важното нещо, което трябва да бъде с вас след удобно и комфортно яке с качулка, е желанието да изживеете момента по незабравим приключенски начин. 

Какво трябва да знаете за маршрута Беклемето - хижа Козя стена?

Организирайте групата, изчислете и планирайте времето си и се отдайте на красотата на планината. Гледките, които ще се откриват пред вас, са живописни пейзажи, които трябва да бъдат погълнати с цялата ви душа и сърце. 

Маркировката е червено и бяло, като може да изберете да следвате зимния или летния маршрут предвид хората, с които сте тръгнали на поход. Съветът, който задължително трябва да ви дам, макар да е банален, е да не се надценявате и да прецените капацитета на тялото си и истинските си възможности. Лятната опция за преход е по- лека и спокойна, пътят обаче е по- дълъг и заобиколен, но вятърът е по- щадящ. Ако желаете наистина да се впуснете в авантюрата и да изживеете емоцията да бъдете на ръба между северна и южна България, то зимният маршрут е за вас. Разбира се, трудността се покачва, вятърът се усилва, но в това се крие тръпката, нали? 

Времетраенето на похода е според темпото и възможностите ви. Като една съвсем начинаеща "планинарка", която се учи от грешките си, мога да ви споделя, че наистина се нуждаете от точно определено темпо на движение, ясно предвидени почивки и спирки за вода. Няма нужда от размотаване или от прекалено бързане, а от дисциплина и правилно регулирано дишане. А ако чувствате, че усещате умора, че не се справяте и мрънкането надделява над насладата, то просто се огледайте около вас и оценете възможността да сте на правилното място в правилното време. 

Има възможност да пренощувате в хижата, да удължите похода си до следващата хижа "Ехо", защото със сигурност си заслужава още спиращи дъха часове по билото на планитата. Цветята, макар и малко заради височината и вятъра ви позират за снимки. Не пропускайте да потърсите еделвайси. Животните също са готови да се включат в запечатаните ви кадри от Козя стена. 

Някои ще си кажат "едно просто вървене в планината сред чукари", но в тази простота се крият толкова истини. Затова в следващите редове ще ви напомня какво може да ни донесе преживяване в планината на чисто психологическо и емоционално равнище. Спокойно, няма да въвеждам термини и да развивам трудно за разбиране тези, а ще споделя моите мисли, които ме споходиха по време на катеренето, вятъра и потенето. Не помня лято без планински въздух, без мириса на гора и повея на вятъра. Вече и не мога да си представя лято без тях. 

Изживяване, което те кара да се чувстваш ЖИВ и ти напомня кои са истинските неща, които имат значение. Ако вникнем в себе си, ако се потопим в човешката си душа, ще разберем, че се нуждаем от подобни ЖИВИ емоции, които разтуптяват сърцето ни и разтрисат цялото ни тяло. Чувството да разпериш ръце и да летиш. 

Всеки един поход е възможност да преоткрием себе си, да опознаем нова частица както от необятността на света, така и от нас самите. Защото в моментите на умора си отговаряме на въпроса докъде може да стигнем, колко още може да дадем от себе си и докъде се простира нашата издръжливост. Мотивацията и напиращото желание да достигнем целта си надделяват и ни напомнят, че прескачането на собствените ни граници си струва. Планината ни напомня да бъдем по- често благодарни за простите неща, да умеем да се оглеждаме за красотата около нас и да загърбим егото на големия град с неговите капризи. 

Следващото ми приключение из висотите на България ще бъде още по- екстремно, затова очаквайте ново включване скоро. А през това време не спирайте да четете и да се вдъхновявате. Нека върнем блоговете отново на мода!

Последвайте ме и в Инстаграм: @the.wanderingcompass