Август между редовете

Носталгично към отминалите летни дни връщам лентата назад, за да ви разкажа накратко между кориците на кои книги прекарах любимия си месец Август. Определено потвърждавам, че именно лятото е сезонът, в който освен да правим пътешествия и да опознаваме нови места, може да се отдадем на любимите ни занимания. Книгите се превърнаха във важна част от моя багаж и пропътуваха километри през градове, гори, реки и стигнаха чак до висините на планините. 


Август се оказа наистина моето време, в което мога да се съсредоточа и да се усамотя с някоя книга и нейната завладяваща история. Споделям с Вас кратки ревюта на моя книжен списък от месец Август.

"Лейла" - Колийн Хувър
Необичайно, мистериозно, неочаквано и свръхестествено четиво, което на пръв поглед ни разказва една съвсем нормално започнала любовна история между Лейла и Лийдс. Колийн Хувър успява да ни даде повече, изкарва ни от зоната ни на комфорта и пречупва представите ни за света и за живота такъв, какъвто го познаваме, защото ни кара да се съмняваме и да търсим паранормалното дори и покрай нас. Макар и да се засягат теми, които приемаме за измислица или за някаква налудничава хипотеза, Колийн Хувър обръща внимание на същността на човешката душа и материята, на истинската силна любов между две сродни души, непознаваща дори границите на отвъдното, на лудостта през призмата на обичайното, на съществуването на неща, непонятни за човешката природа. Задава ни философски въпроси, съумява да си играе с човешкото съзнание, кара ни да приемем живота си със съмнение, но и да търсим любовта, която макар и необяснима ни кара да се чувстваме живи.  
        Какво не ми допадна? На моменти образът на Лийдс не ми вдъхваше доверие, защото не можех да разбера действията му по посока паранормалното му съжителство. 













"Споделени тайни" - Колийн Хувър 
Книжното ни пътешествие продължава отново с Колийн Хувър. В любовния роман „Споделени тайни“ се разказва историята на Обърн Рийд, която на крехките си 15 години изпитва цяла палитра от чувства и емоции – изживява първата си голяма любов и най-тежката си загуба, която въпреки че променя живота ѝ, я дарява с богатство завинаги. В настоящето младата девойка е готова да се изправи срещу страховете си и срещу всички, които я разделят от най-ценното ѝ, като стъпва на краката си, за да поеме отговорностите на трудното ежедневие. Романтиката носи товара на социалните проблеми, с които ежедневно мнозина се сблъскват и търсят начин да разрешат. Животът на Обърн се преобръща за втори път, когато тя се запознава с художника Оуен Джентри, който по нестандартен начин търси своите музи, за да създава изкуство. 
Трите основни теми, върху които е съсредоточен романът на Хувър, са истината, безсмъртната любов и борбата за справедливост. Историята на Обърн и Оуен обрисува достоверна действителност такава, каквато е – със своите трудности, душевни падения и загуби, но успява да добави цвят чрез безкористната отдаденост на героите към себе си и към малките красиви и безценни моменти. Макар и анотацията и трагичното начало да правят читателя скептичен към книгата, измежду редовете всеки може да открие себе си. „Споделени тайни“ е подходяща за всеки, който се нуждае от духовна сила и мотивация да продължи напред.

"Всичко, което не сме били" - Алис Келен
Роман, който ме отведе при Лиа и Аксел, на брега на морето, сред вълните и музиката на вечните Бийтълс. Алис Келен и нейната лятна история ни накараха да си зададем въпроса: "Къде ще се озовем, ако просто оставим нещата да се случват?". Начинът, по който е написана книгата, е повече от завладяващ, защото Алис Келен съумява да използва символиката на предметите, на цветовете, а ежедневието превръща в красиво изкуство. Тя не пише, а рисува с думи и изречения, с чувства, дори с тъгата, с болката, но и с любовта и щастието. Дали Лиа отново ще бъде същото момиче от миналото, с цялото си сияние и с всичките цветове от палитрата на личността ѝ? Можем ли въобще да бъдем това, което сме били преди? Кой кого ще промени - дали Аксел ще спаси Лиа от депресията, или Лиа ще преобърне живота на Аксел на 180 градуса?
         Какво ме плени? Освен начина на писането, освен всички въпроси и теми, които си остават актуални дори и в личен план, Алис Келен успя да сътвори история с герои, които стават приятели с нас и дори чрез случващото се между тях могат да ни помогнат да погледнем живота си през различна призма. Тръпна в очакване да прочета и втората част от драмата между Лиа и Аксел. Изненадана съм от романа, защото очаквах баналното любовно тийнейджърско четиво за лятото, но получих много повече. Има нещо в книгата, което е като искра и остава завинаги в сърцето ни.  



"Островът на ранените души" - Нора Робъртс
Понякога съвсем случайно намерена книга в книжарницата се превръща в новото ни любимо четиво, което не искаме да свършва. Така се случи и с романа на Нора Робъртс, който е с привкус на любов, мистерия, престъпления, страхове и надежда за спасение. Авторката ни запознава с обикновения живот на много различни хора, които прекарват времето си в градския мол, докато в един момент не започват терорът и ужасът, които ще са последният спомен за някои и болезненото минало за всички оцелели. Действието се развива светкавично, все едно човек е там, насред хаоса и паниката, насред изстрелите, развоят на събитията продължава и след изминали месеци и години от терористичния акт. Въпреки тъгата в книгата има една необяснима пъстрота около характерите на оцелелите, около живота им След. Случващото се успява да те държи под напрежение, да те разтърси, да ти припомни, че животът на човек е толкова ценен, но и толкова лесно може да бъде загубен. Основните теми, с които е свързана книгата, са силата на човек да помни случилото се, но и да го преживее, да бъде благодарен, че е оцелял, да не губи надежда, че справедливостта винаги възтържествува, да цени и да обича, без да се отказва от смисъла и мисията на битието си. Понякога животът се оказва подарък, който трябва да ценим с цялото си сърце. Но дали наистина ранените души ще успеят да намерят смелостта да продължат да живеят? Какъв по-интересен начин да прекарам времето си от това да се питам кой може да бъде убиецът и дали жертвата ще се спаси този път... Един криминален роман, който заслужава да бъде определен точно за такъв, защото на фокус бяха мистериите, напрегнатите и пълните със съмнение моменти, престъпленията, но и поуките, които човек може да извади за своето собствено съществуване. Определено ще продължа да чета такъв тип книги.


"Когато те сънувах" - Холи Милър
По принцип романтичните книги са ми страст, затова бързо се насочих към този нов роман. Заглавието, анотацията и корица ме привлякоха да си купя книгата, защото историята събуди любопитството ми и желанието ми да разбера какъв е сънят на Джоуел, в чиято главна роля е Кали. Отстрани погледнато всичко изглежда нормално, но сънищата на главния герой в романа са нишката, която поддържа напрежението в книгата. Историята обаче започва съвсем нормално, като ни запознава с ежедневието на Кали и Джоуел. Развитието на действието е предсказуемо, като липсва тази нишка на интригата, която да разтупти сърцето ни допълнително. Глави наред единственото случващо се бяха ежедневните разкази на протагонистите.  Липсата на напрежение, на динамика, а от друга страна меланхоличната и суха от време на време история ме разколебаха и дори на моменти ме отказваха от книгата. Разбира се, на фокус е безкористната и истинска любов, която се случва един единствен път в живота и трябва да бъде изживяна по най-красивия начин въпреки последиците. Холи Милър се обръща към нас и ни задава въпросите "Какво бихме направили, ако знаехме какво ще се случи през утрешния ден?" и "Какво бихме жертвали в името на любовта?". Тя обхваща теми, свързани с предопределеността на човешкия живот и съвкупностите от неочаквани случайности, като ни припомня и за ролята на съдбата в битието ни. Финалът за мен е предсказаум и очевиден, но пък наситен с приятни, но и с тъжни емоции. Книгата е подходяща за всички вас, които вярвате, че в този живот си струва да се рискува, за да се изживеят най-съкровените мигове, които да останат за спомен цял един живот. 

"Обяснения в омраза" - Ви Кийланд & Пенелъпи Уорд


Сърдечна, приятна и забавна книга, която може да бъде перфектният ни партньор по време на кратката ни планинска почивка или по време на плажните моменти под чадъра. В историята на Шарлът и Рийд се открива хуморът, който е нужен, за да се поддържа връзката между двама души искрена и чувствена. Макар и на пръв поглед роман, който няма с какво ново да ни изненада, се превърна в четиво, което не мога да оставя, без да достигна до финалните редове. Образът на Шарлът е зареден с оптимизъм, а ежедневието ѝ е пълно с цветове и емоции - жена, която въпреки трудностите, успява да намери време да погледне и от красивата страна на нещата. Жена слънце, която е любопитна, търсеща и будна, която успя да освети с лъчите си трудния характер на Рийд и сивото му работно ежедневие. Под оптимистичната завеса на романа се крие и сериозността на живота, тази реалност, която трябва да приемем и въпреки нея да търсим красивите и дори забавни мигове от съществуването си. Всичко започва с раздяла, но дори и в нея може да се намери нещо ценно, нещо истинско. Шарлът и Рийд са двама души, чието запознанство започва чрез обяснения в омраза, макар и девойката да е твърдо решена да не се поддава на саркастичните му коментари и мрачното му настроение. 
        Какво ме впечатли? Книгата е изпълнена с настроение, заредена е с позитивизъм, но между редовете ѝ се откриват послания за истинската любов, която ни кара да развием собственото си Аз в по-добра светлина. Любимият се оказва пристан, но и човек, който ни мотивира да бъдем по-уверени, по-силни, да се чувстваме цели.


Изпращам летния месец Август с носталгия, но и с усмивка заради историите, на които попаднах и които се загнездиха дълбоко в сърцето ми. Макар и лятото за някои да приключва с 31-ви Август, за мен приключенията тепърва предстоят, защото срещата ни с любимото Черно море наближава. Както казват, най-сладкото се оставя за накрая! А какви книги ще чета на брега на морето и през месец Септември, ще разберете съвсем скоро!

Коментари

Прочетете още от мен:

Скуката по време на път?

Да се завърнеш...

Университетът: 2 сесии по-късно

Защо "Сърцето не изгаря при пожар"?

Пикник изненада