С палатка на море | Къмпинг Ревю
Впускам се в следващото вълнуващо морско приключение, което дори преживях за първи път в живота си. Потегляме към така известната Градина с голяма палатка и още по- голямо любопитство как се оцелява в хотел "Звездоброй" или иначе казано на къмпинг в борова горичка до плажа. Сякаш колкото повече отлагам написването на тази статия с дъх на водорасли, толкова повече увеличавам своето лято и това на вас, читателите ми, с надеждата студът въобще да не идва.
Някъде в точките от списъка ми с неща, които искам да изпробвам за "сефте" и да преценя дали педантичният ми характер е способен на рискове, е и спането под почти открито небе, сиреч палаткуване. Ако "тегля чертата", това лято успях да изпълня няколко точки от този списък с необикновени преживявания, които ми припомниха чувството да бъдеш див, щастлив и жив. Време е да разтоварим пълните догоре с багаж коли и да влезнем в ролята на инженери за разпъването на палатки. Честно да си призная, отстрани погледнато, градежът на дома ни изглежда някоя сложна за схващане философия, за която трябва практика, търпение и най-вече организация. Нека не забравяме поговорката - сговорна дружина планина повдига.
Най-важното нещо, без което не трябва да тръгвате, е вашата компания, заредена с желание за забавни дни и нощи сред дивото. Вечерите край скарата или огъня са по-сладки, когато са споделени с дружината. Погледнато от чисто организационна гледна точна също е полезно да сте с банда приключенци, защото багажът за палаткуването е преголям, а така ще може да разпределите необходимите принадлежности. Наблегнете на удобните дрехи, на оборудването за пребиваване в и около палатката. Ще ви изброя и някои неща, които според мен са важна част - метла, челници, кабели, разклонители, простор, щипки, 1-2 купи, тенджерка, тиган, газов котлон, завивки, възглавници. Дали с основание да не кажа цялата покъщнина, включително деца и кучета? 😂
Тук се обръщам към всички, които вярват, че престоят на палатки е дива битка за оцеляване тип Игри на волята или Сървайвър. Може би общото е, че и в двата случая сте близо, и то много близо до плажа. Имате принадлежностите да се борите както срещу комарите, така и срещу тъмнината, глада и студа. Признавам ви, че за 4-те нощувки там имам само едно ухапване от комар, а в палатката си не намерих нито една гадинка. Единственото "страшно" е, че привикваш към емоциите и тръгването към града става още по-тегаво.
Ред е на информативния абзац относно хранене, спане и хигиена. Тъй като в къмпинга няма хладилници, не носете огромно количество храна, която да се чудите как да съхранявате. Проучете за близки супермаркети, от които да си набавяте провизии. В краен случай плажните заведения ще ви заситят солидно. Не забравяйте за хладилните чанти, дори витрини, защото ще са от полза за изстудяване поне на домашното пиво. Има условия да си направите скара, да забъркате вкусни свежи салати, та дори и да изненадате приятелите си с пържени филийки за закуска. Уверявам ви, че няма да останете гладни и жадни.
Всички се притесняват относно спането в палатка и оцеляването в нея. Признавам ви, че през тези 4 нощи наистина успях да се наспя качествено, та дори и да си посънувам. Оборудвайте се с надуваеми дюшеци, а за тях носете чаршафи, възглавници и завивки - истински създаден лукс и комфорт. Следващият въпрос, на който ще отговоря, е хигиената и условията в къмпинга - има душове с топла вода, тоалетни, мивки. Разбира се, могат да бъдат повече на брой и в сравнително по- добро състояние, но са напълно пригодени и за най-притенциозната мадама на къмпинга. Необходимо уточнение - водата не е питейна.
Защо да поемем риска и да спим под звездите? - Заради СВОБОДАТА
Чувствата на сплотеност, на топлина и на безгрижие съпътстват прохладните летни нощи, а уханието на скара, на огън и море стопля сърцата ни пак онзи земен, но изпълнен със смисъл начин. Напоследък забързаното ежедневие така ни откъсва от всички моменти "без обхват", че се нуждаем единствено от класиката в жанра - простота и безвремие. Край малките и големи палатки, край разпънатите хамаци, където се полюшват дечица, времето наистина спира, а ти си поемаш глътката "чист" въздух, за която копнееш цяла година. И го караме наистина по- полека. Няма нужда от телефон, от часовник или от напомняне кой ден сме днес, защото Щастието е при нас и това е всичко, от което се нуждаем.
Измежду шишарките, изпопадалите листа и високите исполински борове намираме уюта, който лъха от дома ни в дивото. Споделените мигове на приключенстване правят живота ни по-истински, по-цветен и най-смислен. Дозата смях определено надхвърля нормата на нормалното, но вицовете и новосъздадените лафове от привидно кризисни или неочаквани ситуации са част от топлината, от уюта на къмпинга. Шумът от все "препускащия" град е далеч от обсега ни, но за сметка на това глъчката, кучешкият лай, разпалените разговори и дивите закачки го заместват през цялото време.
Палатката е до морето и морето е до палатката. И по този лек начин посрещаме първите слънчеви лъчи и оставаме чак до последния лъч, галещ необятното Черно море. Докато пиша тази статия, си припявам песента на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - "По-полека", като поздравям всичките си читатели с нея. Текстът и мелодията напълно съвпадат с изживяното и го описват точно, ясно и кратко. Веднага ви отговарям и кой е любимият ми момент от прекараното време на палатки (всъщност е повече от един...) - задължително на първо място са златните следобеди на плажа под съпровод на чаровните вълни и всичките безброй красиви нюанси на слънцето, които се опитваме да уловим преди залеза. Второто място се присъжда на уюта на гората, която пази духа на лудите ни вечери, дивите ни игри и сънените сутрини.
Вярвам, че палатката и къмпинга са за всеки, стига човек да поиска да се откъсне от границите си, да се отпусне и да тръгне по неотъпкания път. Преглътнете всички притеснения, предразсъдъди и предубеждения, към които винаги може да се подходи с доза изобретателност, а в краен случай с много смях. Със сигурност ще се сблъскате с трудности, които да препънат идеята ви за пълна идилия, но важното е да ги преглътнете и да се впуснете към плажа. Там сякаш всички тревоги се изгубват далеч в дълбокото. Намигвам ви и ви припомням, че иззад тънките стени на палатката се чува ромоленето на дъжда, хъркането от съседна палатка, страстите на влюбените, плачът на детето и всички видове шушу-мушу, но някъде отвън се чува плисъкът на вълните.
Планът ми беше статията ми да обобщи напълно обективно първото ми палаткуване за живота, като включва както плюсовете, така и минусите. За моя голяма радост обаче в това изживяване видях единствено позитиви, които ме заредиха и ме накараха да изпусна парата, дори да удължа времето край морето (то никога не е достатъчно). Къде са отрицателните черти на къмпинга ли? Реших да погледна наистина позитивно и изобретателно на живота, защото винаги има вариант да превърнеш дори съществуващите сред палатките минуси в плюсове. Уверявам ви, че в това се крие смисълът на живота. Носих си и щипка късмет, която не ме направи свидетел на целия хаос, който се разразява, когато палатката прогизне и се наводни.
Нямам търпение дивото да ме призове и следващата година, ако може дори да повтори и да потрети. 😉
Последвайте мен и блога ми в Инстаграм:
Коментари
Публикуване на коментар