Да откриеш своето място

Да попитаме себе си "Защо?" е смела постъпка, която често съзнателно или несъзнателно пренебрегваме. Нека си признаем, това е сложен въпрос, от който понякога искаме да избягаме. Но всъщност той ни учи да виждаме живота си такъв, какъвто вече е станал. Първата ни цел е да намерим силите да попитаме вътрешното си Аз, защото "Защо?" ни придава отговорност, че сме готови да направим нашата равносметка. 

Обичайно в края на годината всеки от нас успява да се върне назад във времето, дори и за кратко, за да погледне към извървения си път. Понякога крачките са малки, но сигурни, а друг път големи, но и устремени. В тази статия обаче няма да си говорим за уроците и поуките, които 12-те месеца на 2021 година ни донесоха, а ще се опитаме да открием нашето истинско място сред прииждащите и примамливи възможности на живота. 

Ще започна с кратка предистория, за да ви разкажа за моментите, в които открих своето място и може би, своето призвание. Панденията, разбира се, до голяма степен промени начина ни живот и повлия на изборите, които правим. В никакъв случай не мога да обвинявам световната криза за личностното ми развитие, а всъщност дори мога да ѝ благодаря. В началото на "Всичко това" ние затаихме дъх и погледнахме животите си през другата перспектива. Тогава бях 12-ти клас - решаващ период, в който трябва да правим избори за собственото ни бъдеще. Като една педантична Дева имах ясна визия за себе си и какво искам от моето висше образование. 

Сега уча вече 2-ра година Немска филология в Софийски университет. Този път, по който тръгнах неочаквано, е съвсем различен от детайлните планове на горе споменатата Дева. 

Филологията въобще не беше част от плановете ми... до последния момент, в който вече беше време да се кандидатства. Време е да отговорим на тежките въпроси "Защо?" и "Това ли е моето място?". Замислих се над тази така екзистенциална тема, след като прочетох публикацията на Stormy Garden - "Филологията - това ли е "твоето нещо"?". 

При мен от двете страни на везната седяха забравената ми Детска мечта и Перспективната кариера. Тогава проведох един наистина стойностен разговор с ценен за мен преподавател, който успя да "счупи" черупката ми на сигурност и ме накара да рискувам. След дълги размишления Немската филология изведнъж изплува на повърността като нова възможност. Може би аз избрах нея или тя по някакъв начин мен, но изведнъж детската ми мечта отново се съживи. Винаги съм виждала себе си като Учител, който работи с деца или с тийнейджъри - това можеше да се превърне в реалност, ако тръгнех по новия непознат за мен път. 

Втората година Немска филология говори сама за себе си.... Защо "Филология"?

Както аз, така и много от вас си мислят, че филологията е свързана с това да учим определен език на някакво "високо" ниво и да получим професионална квалификация "Даскал". Всъщност обаче Филологията ни дава много повече, все пак това не е месечен или годишен курс. Какво получих аз по време на първата ми академична година и на първия зимен семестър от втората? 

•  "Аз знам, че нищо не знам" - Филологията наистина ни отваря очите, запознава ни с много повече от един определен език и неговата граматика и безбройните му думи. Все пак не трябва да пренебрегваме факта, че езикът е живо същество, което също като нас се променя. Учи се история, литература, теоретични дисциплини за същността на езика и задължително има упражнения. Сфери, в които винаги можем да специализираме и да намерим нашата собствена възможност.
• Филологията и най-вече нашите получени знания ни отварят широко не само една врата, а всъщност врати и дори прозорци. От нас зависи дали ще заседнем някъде, или ще продължим да вървим.
• В Топ 3 попада и Ученето. Няма да си кривя душата, защото материалът е в солидно количество, времето все не стига, затова винаги трябва да даваме от себе си. Филологиите изискват отдаденост, постоянна и усърдна работа. Тази специалност със сигурност ще ви научи как да учите качествено. Разбира се, понякога лекциите засягат материал, който със сигурност няма да ни трябва в кариерен план, но всички тези подробности ни изграждат изцяло като Филолози.

А сега да си поговорим и за някои от негативните черти на тази специалност, които все пак можем да превърнем и във възможност. 

• За филологиите съществува вярването, че са нищо друго освен суха и скучна теория. Съгласна съм, че по някои дисциплини наистина може да ни хване скуката и дори съня, но има и практически насочени семинари, които събуждат творчеството ни и ни карат да се развихрим, или ако не друго поне да прочетем темата. Винаги преди да направите своя финален избор относно някоя дисциплина или специалност, се информирайте какво е включено и какъв е видът на изпит, за да не съжалявате, когато вече е късно.
• Четенето по всеки предмет е в основата на успеха. Не си мислете, че ще завършите, без да се запознаете обстойно с литературата и историята на дадена езикова култура. Колкото и да ни е неприятно да четем жанрове, които нямат нищо общо с нас, ще ни се наложи да го правим. 
• Няма да забравите какво са тестове и изпити... Всеки предмет завършва най-често с изпит, устните препитвания също са често срещано явление. Семестърът не преминава чрез "щракането с пръсти" - все ще ни се наложи да свършим нещо и да направим тест или два, а всъщност и доста повече. Съвет от една второкурсничка - ако имате възможност да се освободите от изпит, не я пренебрегвайте в никакъв случай.

Струва ми се, че е време да отговоря на въпросите, които зададох и на вас, но и на себе си. 

Защо избрах Немска филология? 

Макар и да не беше част от плановете ми, кандидатствах и ме приеха. Осъзнах, че благодарение на направената от мен промяна съм по-близо да реализирам детската си мечта, но и да се изкачвам нагоре по професионалната стълбица. Дали всъщност просто не последвах сърцето си...? Тази специалност със сигурност няма да ме направи само Учител, но и ще ме доближи до понятието Човек. Относно професионалното развитие - да, наистина това е най-голямото предимство и най-силният коз, които може да имаме пред някого, защото езиците са навсякъде.

Открих ли своето място? 

Всъщност не бих си представила да уча нещо различно, защото Немската филология ми дава повече, отколкото ми взима. Нека бъдем реалисти -ученето е много и понякога тежно, но сега ни е времето за тези дейности, нека не оставяме днешната работа за утре. Още по време на първата ми академична година направих този извод за себе си. Въпреки всичките студентски организационни проблеми, сухата теория, безинтересните лекции, дългите презентации, неразбираеми понятия, безкрайните тестове, изникващи проекти и мъчителните изпити, все пак успях да открия своето място. 

Какво ми готви бъдещето, тепърва предстои да разбера. Въпреки екзистенциалните питания защо записах тази специалност, какво правя с живота си, пак бих направила същата неочаквана крачка. 

Ако сте стигнали дотук и все още четете, сигурно се питате как пък точно личната история на една студентка може да ви повлияе... Истински ценното е да намерим нашето място, където и да е то, и да се чувстваме сигурни в себе си и комфортно там, където сме. В момент на съжаление или колебание не спирайте да си задавате тези два въпроса. 

Послепис към всички бъдещи кандидат-студенти: Ако се чудите какво да изберете и в коя сфера да продължи висшето ви образование, вземете бял лист, разделете го на две и си напишете плюсовете и минусите за всяка една специалност. Но и не забравяйте да слушате гласа на сърцето си. Ако сте избрали Филология, ще се радвам да бъдем бъдещи колеги. 

За повече вдъхновения и истории 

може да последвате Инстаграм страницата на блога ми, 

като кликнете на иконката: