Защо "Сърцето не изгаря при пожар"?

Мислите си, че любовните романи изглеждат по един и същ повърхностен начин. А героите са ви ясни като бял ден? Разбира се, мога да се съглася с вас за определени части - обща сюжетна нишка около "срещата" между влюбените, типичната драма около миналото и проблемите на героите, сблъсък между характерите им, кратка раздяла, красиви любовни думи и финални щрихи на заживели щастливо до края на дните си. Но понякога, някъде там из рафтовете в книжарницата се крие Тя, Книгата, която успява да даде повече от сладникав и топъл романс между двама души. Тя ни сблъсква с реалността, с истинските проблеми на обществото, а понякога дори "розовото" изобщо не е водещ фактор. 

В тази статия ще ви споделя защо романът на Катрин Сентър си заслужава да се прочете не само от феновете на любовта. Всъщност книгата е пропита с искреност, болка, трудности, борба и надежда някъде там да бъде открита и прошката. Няма какво да се заблуждаваме, не студенето дъждовно време навън, което ни подсказва, че си е само за вътре, прави книгата толкова силно докосваща. Време е да ви дам отговор на този въпрос!

Каси Хануел е родена за живот в опасни ситуации. Като пожарникарка в Тексас често се сблъсква с тях. В най-кризисните мигове тя е най-добра. Но когато отчуждената й майка я моли да изостави всичко и да се премести в Бостън, изглежда, че този път кризата е в собствения й живот.

Пожарната в Бостън по нищо не прилича на предишното работно място на Каси. А мъжете в екипа трудно преглъщат факта, че им се налага да работят с „дама“. Е, може би с изключение на новака, който постъпва едновременно с Каси и бързо включва в главата й сигнални светлини. Любовта не влиза в плановете й от години. Дълбоко заровената в миналото й тайна все още тупти прекалено болезнено. А и наскоро е получила недвусмислен съвет: „Никога с пожарникари“.

Пълнокръвен и изпълнен с обрати като самия живот, романът на Катрин Сентър въвлича чита­теля в историята на една жена с мъжка професия, която открива силата на любовта. И вижда в очите на другия своето истинско Аз.

Както на вас, така и на мен първоначално всичко ми подсказваше за една обикновена история. Колкото повече обаче напредвах със страниците, толкова повече променях мнението си романа на Катрин Сентър. Не всичко е така, както изглежда, нали? Лична история, в която трудностите се преплитат с красотата на споделеното спокойствие, на истинската любов и на забавния привкус от живота. 

Защо си струва да прочетем романа?

• Дискриминация и Равенство - винаги актуална тема

Роман, който е посветен на жените, принудени да бъдат смели. Историята засяга теми като дискриминацията на нежния пол, равенството между хората, непрестанния психически и физически натиск от страна на мъжете и липсата на вяра, че жените също могат да бъдат герои. Книгата разгръща образа на Каси Хануел като независимо, силно и упорито "мъжко момиче", което отстоява своите позиции, преследва мечтата си въпреки всичко и всички, като успява да я сбъдне. Тя е от тези жени, които ни служат за пример и на които можем да се възхищаваме заради силния им борбен характер. Чувствали ли сте се дискриминирани и изолирани?

В днешно време борбата на жените да се докажат както като майки, така и като домакини и здраво стъпили на земята работещи личности е неспирна. Каси Хануел отразява свят, пропит от предразсъдъци и дискриминация, но тя продължава упорито да води битка с упреците на един динамичен, но и консервативен мъжки свят, който смята, че пожарникарската работа не е за "дами". Истинският професионализъм, усърдният труд и дисциплината помагат на Каси в битката ѝ да получи признание, уважение и да дори бъде част от екипа на "мъжката" пожарна. Тя вдъхва в нас надежда, че всеки може да постигне целта си, но и че може да бъде достатъчно силен, за да преодолее емоционалните и физическите трудности на ежедневието. 

Аз вярвам, че на този свят всеки има възможност да развие мечтите си, да върви с гордо вдигната глава и да не се чувства пренебрегнат заради пол, възраст и личности виждания за живота. Защото е човешко да дадем шанс на всеки да развие потенциала си. От нас зависи какви ще сме - Победители или Победени. Няма нищо по-красиво и истинско от това да повярваш в някого и дори да се учиш от него. Книгата ни отваря очите за тема, която е замитана "под килима" особено в България и затова се концентрирах върху нея. 

"Толкова ни отива да бъдем човеци. Човеците са красиви. Слагането в рамки и разделението загрозяват, лепенето на етикети също. Има една формула – приемане плюс разбиране. Но за да бъде действаща, трябва да я приложим най-напред върху себе си. Научим ли се да разбираме себе си, ще можем да разбираме и другите."

• Прошката и вторият шанс

Отмъщението води до гняв, но и до страдание, до самота и до загуба на истинската ни същност. Прошката е пътят да изчистим душата си и да намерим себе си. Защото благодарение на нея можем да се освободим от оковите на страховете, грешките, съжалението и на болезнените спомени от миналото. Защото благодарение на нея чертаем бъдеще на хармония без гняв, омраза и отмъщение. Готови ли сме да простим дори на себе си? 

• Хуморът

Реалността винаги е сурова, но забавните истории преобразяват изпитанията, през които преминават пожарникарите по време на работата си, борейки се за животите на невинни хора. Порцията смях е голяма. Може би точно тази красива нотка превръща романа в истинска история, близка до нас. 

Както образът на дамата при огнеборците, така и другите герои излъчват доброта и човечност, понякога скрити и заровени дълбоко в тях. Героите на Катрин Сентър са бушуващи пламъци, които не могат да бъдат загасени. Всеки носи върху плещите си товара на своя живот, разказва собствена история, изпълнена с избори, които напълно могат да променят съдбата. Но някъде там е надеждата. Напълно изградените характери на протагонистите, символиката в пламъците и огъня също са отличителни черти за романа. Книга, която ни кара да мислим, да се поставим "в обувките на другия", да съпреживеем и да не се предаваме, каквото и да предстои. Предстои да откриете в романа "Сърцетто не изгаря при пожар" още много искреност и теми за размисъл.

Няма как да пропусна да разкажа за нежното и изтънчено присъствие на любовта под всякаква форма. Любовта, която няма нужда от думи, а от вяра и прошка. Любовта, която създава и никога не руши. 

Завършвам публикацията си с призив всички да търсим запомнящи се разкази, които дават на всекиго по нещо ценно. Тази книга е точно такава.

1. "Но силата на историите е именно в способността им да променят живота. Защото въпреки всичко им вярваме. "
2. "Може би всички бяхме просто едни обречени глупци. Може би за никого нямаше щастлив край. Може би на щастието му бе отредено само за кратък миг да прекъсва тъгата. Но не можеше да се отрече онова, което изпитвах в момента. Миг на чиста и блажена радост. Нямаше как да продължи вечно, но точно затова беше толкова специален."
3. "Не се отказвам, защото вярвам, че единственото ни спасение е връзката между хората. Не се отказвам, защото вярвам, че се учим на съчувствие...Не се отказвам, защото съм убедена, че светът има проблем със съпричастността към жените и това е моята смела постъпка, с която мога да предизвикам промяна. "

За повече вдъхновения и истории 

може да последвате Инстаграм страницата на блога ми, 

като кликнете на иконката: