"Мъглите на Серенгети" | Ревю

Когато в търговски център в Източна Африка избухва бомба, трусовете след атентата изправят двамата пред изпитания, каквито никой от тях не е очаквал. Джак Уордън е разведен фермер, който отглежда кафе в Танзания и губи единствената си дъщеря. От другата страна на океана, в едно английско селце, Родел Емерсън страда от загубата на единствената си сестра. Двама обикновени хора, свързани от един трагичен следобед, са изпратени да извършат непосилното - да спасят три деца в обширните равнини на Серенгети. Деца, които струват повече мъртви, отколкото живи.

Дори да успеят, в края на пътя ги чака друго предизвикателство. Ще оцелеят ли след поредната загуба - тази на любовта, изплъзваща се между пръстите им като мъглите, които се разсейват при изгрев?

"Понякога откриваш една цветна история - такава, която притиска струните на сърцето ти. Може да не си способен да я разбереш или да я задържиш, но никога няма да съжаляваш за цветовете и магията, които е донесла в живота ти."

Любов от пръв поглед, и то към книга! Това истинско африканско приключение, на което ни отвежда Лейла Атар, ме накара да изпитам любов от пръв прочит. Има книги, за които си спомняш понякога. Има книги, чиито думи изкачат в съзнанието ти. Има книги, в които герои се влюбваш и ги търсиш в реалността. Но има книги точно като тази, които живеят, горят в теб неспирно. 

Вдъхновена от истински събития, историята на Лейла Атар е цветна, тя е палитра от дълбоки и искрени емоции, от сърдечни герои, от многообразни характери, от магия. Ако имах възможността да преживея сюжета на някоя книга, която съм прочела, веднага бих избрала "Мъглите на Серенгети". Сега, когато пиша това ревю, книгата е до мен, а желанието ми да я прочета още един път, а може би и още един път нараства с всеки написан ред в блога ми. 

Защо смятам романа на Лейла Атар за толкова специален, за неповторим?

Ще се озовете сред дивата пустош на Африка, ще пътувате до подножието на Килимаджаро, ще се насладите на природата и на мъглите на Серенгети, ще заживеете в един далечен, непознат, суров, но и много красив свят. Благодарение на красивия превод, на хубавите думи ще се насладите на Африка такава, каквато е. Ако можех да рисувам, бих пресъздава описанията на авторката в картини. Тя успя да го направи в моето съзнание. 

Дълго време се колебаех да закупя книгата, защото не бях изпълнена с високи очаквания. Рискувах и съм благодарна за това мое действие, защото видях Африка в цялата ѝ цветуща същност. Книгата е истинско сафари, което трябва да се преживее. Откакто прочетох "Мъглите на Серенгети", препоръчвам на всичките си приятели и близки, които си търсят четиво, да изберат точно този роман. 

 "Някога в Африка целунах крал...". 

В страниците на книгата ще се сбъскате с една напълно различна представа за света, с една съвсем друга култура, ще се запознаете с възгледите, нравите и начина на живот на племената в Африка. Реалност, 21-ви век, търговия с деца, вяра в магически сили и жертвоприношения. Историята, която Лейла Атар създава, е твърде искрена, твърде голяма. Макар и красивото сафари из африканските земи, пламтящата любов, хуморът, които са преплетени в романа, реалността, тежкото битие на децата, на хората от племената изплуват на повърхността и оставят без думи. Виждаме контраста между цивилизацията, между нашите разбирания и африканските суеверия, които са прекалено крайни и дори причиняват смърт. Някъде сред борбата за спасение от вярванията на племената, от наемните ловци, които в името на пари избиват деца албиноси, от трагедията след атентата в мол "Килимани" намираме и дозата надежда, която капка по капка оцветява живота ни. Някъде там, в Африка, осъзнаваме и колко малко ни трябва, за да бъдем истински щастливи, за да водим един смислен живот, споделен с любимите ни. Защото "Taleenoi olngisoilechashur" /*суахили*. Защото "Всички сме свързани, пътищата се пресичат, животът се променя и хората се събират."

Епилогът от книгата преобърна всичките ми представи и наистина си поигра с емоциите ми. Със сигурност го отбелязвам като още една причина, заради която да прочетете книгата и да стигнете до края ѝ. 

В героите със сигурност ще се влюбите, защото ще намерите и част от себе си в тях, убедена съм. От сега предупреждавам да внимавате с Джак Уордън, защото влиза под кожата, и не само под тази на Родел Емерсън: "Уверена съм, защото ти ме обичаше заради мен самата, а не заради това какво можех да стана за теб. Моите книжни възлюбени вече просто не могат да се състезават с теб". 

Честно казано, всички герои по свой собствен начин се превръщат в наши любимци. Ако имаше възможност, бих се запознала с тях в истинския живот. След тази книга дори и аз поисках да отида в Африка, да се любувам на дивата природа на Серенгети, да усетя аромата на кафе, да срещна някой като Джак и неговата баба. 

Единственото, което мога да добавя за финал на този книжен пост, е "Прочетете книгата". Не мисля, че са ви нужни повече убеждения. Историята ще оживее пред очите ви, в съзнанието ви и няма да искате да свършва. 

Любопитен факт е, че много трудно издирих книгата по книжарниците. В Пловдив я нямаше, но поне в София изкарах късмет да е останала последна бройка. Дори онлайн я изкупиха изпод носа ми. 

Тук ще последва и едно лирическо отклонение. Дълго време не публикувах в блога си, както и в инстаграм профила the.wanderingcompass. Разбира се, сесията и предметите, за които трябваше да уча за предстоящите ми изпити, си казаха тежката дума. Но някъде там царесеше и хаосът, който ми пречеше да структурирам идеите си, статиите си, да превърна вдъхновението си в нещо написано, което е до известна степен качествено и стойностно. Завръщането ми обаче е факт, затова очаквайте съвсем скоро и ново включване. А дотогава се насладете на книгата на Лейла Атар. 😘

За повече вдъхновения и истории 

може да последвате Инстаграм страницата на блога ми, 

като кликнете на иконката: