Крайморски еднодневни маршрути

Жегите определено се сбогуват с нас, за да ни оставят да се насладим на променящото се време от лято към есен. В тази статия обаче ще се опитам да удължа вашето, защо не и моето лято с още няколко споделени момента от едни изключително приятни морски кътчета. ПриМорските вълнения през Септември продължават с еднодневните ни пътешествия из морските градски релефи. Как да спасим дните си на морето, когато времето е лошо, духа вятър и плажът не е дори и последна опция за действие? 

Решението е да потеглим на път и да преоткрием градовете на България. Първата ни спирка е Созопол, неговите приятни тесни старинни крайморски улички и пристанището. За някои Созопол е градът на детството, на милите първи морски спомени и на игрите с непознати деца от цяла България. По време на разходката ни из този древен и пълен с история град се опитах да се върна назад във времето и дори да си се представя като малкото момиченце, което тичаше след плажната си шапка по крайбрежните улици на града. Много от моментите ми, когато бях на 3-4 години са отлетели от съзнанието ми, но този ден, прекаран години по-късно в Созопол, успя да ми създаде нови красиви преживявания, споделени с любимите ми хора.

Да се разхождаме из кокетните улички на Созопол при ветровито и неприятно време си има и своите положителни страни. Всеки от нас успя да се наслади максимално на стария град, да потъне в автентичната атмосфера, без да се изгуби в блъскащата се тълпа. Да, правилно ме разбрахте, почувствахме спокойствието и магията на древния град, без да бъдем притиснати от прииждащите от всички посоки хора. С голямо удоволствие и доза истински пловдивски кеф се изгубихме в естетиката на облачен Созопол, за да помечтаем как ще живеем след години в къща с гледка към морето. Разходката покрай крепостните стени ни зареди с положителна енергия, защото Созопол сподели с нас своята неповторима красота въпреки мрачното небе, което не вдъхна и капка надежда за подобрение. Единственото, от което се нуждаем в този ветровит ден, са топлите напитки, които да ни сгреят. Уютът на града също допринесе за това. 

Постепенно навлизаме и в сърцето на града сред всичките дървени къщи, от които се усеща историята, автентичността, но и топлината на живота. Малки скрити в уличките заведения, красиви тайни морски пейзажи на бурните вълни, стръмни или тесни улици, влюбени двойки, малки магазини с ръчно изработени стоки, цветно ухаещи тераси и живият дух на морския град. Не забравяйте и напълно да се потопите в историята на града, защото всеки има какво да научи и да разказва след завръщането си от морската ваканция. Вземете култура и история със себе си! Но освен всички тези неща, които може да намерите в древна Аполония, ще успеете да намерите себе си, а защо не и да се срещнете лице в лице с малкото си Аз и спомените ви от детството. Какво по-приятно чувство да разказвате на другарчетата си за приключенията и вечерните си разходки след плажа с родителите си. Созопол, просто прави морето ни по-добро. 

Навлизаме в централните и вече познати главни и оживени улици на Созопол. Магазините се увеличават, миризмата на морето и водораслите е заменена от тази на палачинки и какви ли не други сладки и дори солени наслади за сетивата ни. Понякога си заслужава и да се поглезим малко... или много.

Антикварен магазин на ъгъла на улица "Аполония" с "Анаксимандър" ни привлече към себе си с множеството истории и дори спомени, които пази в себе си. Когато един по един се изредихме да разглеждаме магазина, все едно машина на времето ни върна назад преди много години, в спомените и в разказите на нашите баби и дядовци, на нашите родители. Техните думи оживяха, а ние успяхме да опознаем един друг съвсем различен свят благодарение на малкото антикварно магазинче в град Созопол. А там, вътре всеки един малък или голям предмет прави връзката ни с миналото по-здрава и по-дълбока. Определено се влюбих в това малко кътче, което представя макар и без думи истински моменти от минали векове. 

Денят е вече към края си, но въпреки умората и студа ние продължаваме да се опитваме да се задържим за по-дълго в атмосферата, която старият град на Созопол притежава. Малките дюкяни и работилници на художници и различни талантливи творци също събуждат любопитството ни и ни карат да се потопим в света на изкуството. Новата част от града не е впечатляваща и няма нещо, което да я отличи от обикновените и вече познати места по центровете. Еднодневната ни разходка до Созопол превърна един мрачен на пръв поглед ден във време, пълно с много слънчеви, усмихнати и стоплящи сърцето ни моменти. 

Нов ден, нови емоции, които ще преживеем из улиците на Бургас, защото всички пътища към морето и неговата безкрайност минават именно през големия морски град. 

Винаги сме минавали транзит през Бургас и никога не съм се вглеждала в неговите красиви градски пейзажи. Всеки от нас първо забелязва вечните задръствания и хаоса на пътя заради всички прииждащи граждани от всички точки на България, а всъщност и на света. През последния ни ден от морската ни почивка решихме да се вгледаме в класическия град край морето и да опознаем душата, която носи.

Паркирането, разбира се, е тема за висшисти, които умело лавират между хилядите спрени коли и намират дори и на най-невъзможното място как да наместят превозното си средство. Каквото и да си говорим за паркиране, навсякъде този проблем съществува, затова не можем да го приемем като отрицателна черта.   

Първата ни спирка в Бургас е централната улица, където намерихме и приятно заведение с много изкушения, подходящи за всеки вкус. Понякога най-хубавото начало на една разходка може да бъдат апетитните ястия, които завършват с парче чийзкейк и мляко с какао. 

Останахме очаровани от избора си относно храна и напитки, затова може да отбележим, че кулинарният туризъм тази година със сигурност е успешен. Не пропуснахме да се "пуснем" по главната, да я сравним и с пловдивската и да "бичим айляк" на площада. Лежерният ни престой в Бургас продължава с бавна крачка по булевард "Алеко Богориди", като се наслаждаваме на последните си мигове, далеч от монотонността на дните ни. 

Без да му мислим много се отправяме и към Морската градина и Моста. Слънце, природа, шума на големите септемврийски вълни и безкайно много теми за разговор.... Преди да тръгнем обаче трябва, за съжаление, да се сбогуваме с морето и цялото това спокойствие, което излъчва въпреки бурните и непримирими вълни. Всъщност няма да е "Сбогом", а "До нови срещи", които ще очакваме цяла година с нетърпение. Последната ни среща с морето за тази година ще бъде там, на Моста, където ще изпитаме уют и хармония в сърцето на дивото Черно море. 

Последната среща с морето ни кара да се чувстваме като любопитни деца, които обикалят наоколо диво и щастливо и правят всичко възможно, за да попият всяка изтичаща минута, прекарана край солената морска безкрайност. Това е от онези моменти, които завинаги тайничко скътаваме в сърцето си в целия му идиличен блясък. 

Класическите всеизвестни дестинации успяват да променят деня ни и да го превърнат в ценен спомен, за който по-късно ще сме блаодарни. Защото понякога обикновеното се превръща в приказна изтория. 

Вместо заключение ще ви загатна още няколко спиращи дъха места край морето:

1. Нос Агалина
2. Маслен нос
3. "Малката Гърция"
4. Река Ропотамо
5. Беглик таш
6. Местността "Германката"

За повече вдъхновения и истории 

може да последвате Инстаграм страницата на блога ми, 

като кликнете на иконката.: