За търтеите и пчеличкитe

Срещали ли сте се с мързела? А познавате ли го? 

Отговорът на този въпрос категорично и безапелационно е ясен на всеки един от нас, въпреки че понякога не искаме да го признаем дори пред самите себе си.  По време на късно и колебливо настъпващата пролет няма как да не насоча погледите и размислите Ви и към темата на всички времена: Нищоправенето. Дългоочакваната пролет е вече пред вратите ни, на една ръка разстояние, но с красотата на дългите дни, топлите следобеди и ароматните цъфтежи на различни цветя върви ръка за ръка и т.нар. термин "пролетна умора". Според Google това понятие е съвсем нормално за психическото ни състояние, като обяснява нуждата на тялото ни да се адаптира към променящата се среда. Разбира се, понякога ние сами преиначаваме фактите и търсим друг виновник за покорилия ни мързел, който не за първи път ни посещава, нито и за последен. Е, защо трябва да разваляме приказната и така жадувана цветна, понякога дори и дъждовна пролет, като ѝ приписваме вината, че сме непродуктивни, неорганизирани, мързеливи и ни липсва всякакво чувство на вдъхновение, мотивация и идейност? 

Ако не ми се прави нищо и ми се бездейства до дъното на душата ми, няма да чакам настъпването на някой определен или сезонен вид "умора", за да се оправдая с нея пред себе си и пред другите. В днешно време никой не казва: "Аз страдам от пролетна умора, есенно настроение и зимно буксуване". Накратко казано просто си щракаме с пръсти. 

В училище много често използвахме примера за монетата или медала, които имат своите две противоположни страни, затова и тук ще включа този клиширан израз и ще Ви попитам какво всъщност е Бездействието? Дали е навик, порок, болест, или е трик, изход от някои ситуации или талант да си починем преди още да сме се изморили.

Едно е ясно - липсата на идеи и цикленето на едно място са като невинните герои от криминалните филми - идват на неподходящото място в неподходящото време. Как всеки път се случва да ни навестят и да ни напомнят за себе си преди важни проекти, преди сесията или понеделник сутринта при звъненето на първата аларма. Замислете се, винаги става по следния начин: тамън сме си намерили най-удобната поза за спане, стоплили сме се от дебелото родопско одеяло, сънуваме дори девети сън и хоп... Алармата ни изненадва и разваля прекрасния ни романтичен миг. Как да бъде възможно ставането, а след него и отмятането на задачи от списъка ни, като започваме с плановете за излежаване, 10-минутните дрямки и следобедния сън. 

Физиката обаче си е казала тежката научна дума, затова може да заключим, че на всяко действие има равносилно на нея противодействие. В този ред на мисли някъде там, в съзнанието ни, се намира и противоотровата срещу любимото ни и обсебващо бездействие. Но какво всъщност търсим, което да прекъсне цикъла на отчайващата ситуация, в която се намираме?

Баба ми казваше, че всяко прекалено нещо е вредно. Така е и с мързелуването. Не отричам, че има дни, в които е по-полезно да се излежаваме, да гледаме епизод след епизод на любиния ни сериал или YouTube клипчета или да "бичим айляк". Все пак нека не пренебрегваме факта, че именно мързелът ни прави толкова креативни и изобретателни, като караме мозъка ни да ни дава команди за шантави хрумвания. Но когато действаме, даваме всичко от себе си да превърнем целия ден в добра възможност. 

Понякога се нуждаем от едно просто побутване, от обикновена разходка, от свежа книга, изпълнена с преживявания и ценни моменти, от ново начинание или от дисциплина. На всеки един от нас му трябва куражът, за да предприеме непознати начинания в ежедневието си, които да го отведат до нови необичайни хоризонти. Не забравяйте да си напомняте за крайния резултат и за Вашите цели, които Ви очакват на финалната права. 

По този начин няма да попадаме във водовъртежа на бездействието и на безсмисленото и пристрастяващо"висене" из социалните мрежи. Нека не забравяме, че чрез мързел се опитваме да избягаме и да отложим неприятните задачи, които търпеливо чакат своя ред в списъка и за жалост не изчезват и не се правят от само себе си. Отлагаме и оставяме всичко за другия ден с идеята, че и утре е ден и ще свършим 2 пъти повече работа. Наистина ли е така обаче? Дори и да прехвърлим задачите си утре, отново няма да ни е приятно да ги правим. Ако не сега, кога? Защото ще свикнем с отлагането и поставянето на живота на пауза, докато ни дойде "музата" за действие или докато времето не ни притисне плътно към стената. 

В този си свой незнайно откъде изкочил момент на вдъхновение и неочаквано просветление ще завърша статията си подобаващо с няколко Life-Hacks, които ми помагат и до ден днешен да преборя безцелното странстване из дебрите на мързела. 

1. Friendly Reminder: не забравяй защо си тръгнал по този път и си припомни къде ще те отведе той.
2. Намери подходящата мотивация, за да продължиш от там, откъде си спрял. Тя може да се крие навсякъде, затова се отглеждай внимателно. 
3. Мисли за ползите, които изпълнението на задачите ще ти донесе. 
4. Не живейте по инерция.
5. Внеси желание, страст и любов към всичко, което правиш в ежедневието си.
6. Надскачай очакванията си и се надпреварвай със себе си.
7. Изпълнявай обещанията и задачите си за деня, не търси начини как да кръшкаш, защото все някога всичко ще ти се струпа изневиделина върху главата.
8. Колкото и клиширано да звучи тази точка: Work hard! Започни работата си и не спирай, докато не я приключиш, защото понякога, за жалост, паузите от 5 или 10 минути се превръщат в часове сърфиране и размотаване някъде там из небитието. Докато си натрупал енергия, започни с най-отблъскващите задачи и им разкажи играта още в началото на деня.
9. Всяко чудо за 3 дни! Все някога и ще ти омръзне да бездействаш и да викаш неволята на помощ, за да изпълни натрупалите се в списъка ти ангажименти. 

Мързеливата Богданка също разбра, че който не работи, не трябва да яде, затова запретна ръкави и омая дори себе си. А теб какво те спира? 

Фазите на мързела ще си идват и ще си отиват понякога за добро, за да ни напомнят да поспрем и да си починем, а понякога и за лошо. В крайна сметка ние правим изборите си, затова нито ретроградният Меркурий, нито пандемията ще са виновни за нашето бедствено, така де, Бездействено положение. 

За повече вдъхновения и истории 

може да последвате Инстаграм страницата на блога ми, 

като кликнете на иконката.: