Ваканция в истории

Коледната ваканция е вече в историята и дори успя съвсем небрежно да ни се изплъзне от ръцете и да излети заедно с 2020-та. Времето за почивка и този път няма да ни стигне да наваксаме със срещите с приятели, с четенето на книги, със забавленията и купоните. А и да не забравяме ученето, все пак домашните няма да успеят да се напишат сами, а изпитите вече яростно хлопат на вратата. 

Можем ли обаче да лавираме през всичките струпали се ангажименти и в същото време да си отдъхнем и да се наслаждаваме на лежерния следобед с чаша чай в ръка, а защо не и с приятно четиво, което да ни отведе на непредсказуемо място? Незабравимата коледна ваканция се нуждае да бъде изпълнена и със също толкова пленителни истории, които успяват завинаги да се загнездят в съзнанието ни и да ни напомнят за себе си в най-трудните ни моменти. 

В днешния пост ще Ви разкажа накратко за прочетените по време на почивните дни книги, които напълниха сърцето ми с любов, но и ми припомниха, че слънцето винаги ще изгрява на хоризонта дори и със закъснение.

Книгите, чиито ревюта ще сътворя в следващите редове на статията си, заслужават да бъдат почувствани с цяло сърце. 

1. Колийн Хувър за пореден път сътвори своето красиво чудо с новата си книга "Разбити сърца", която от началото на Декември е в книжарниците и омагьосва всеки, минал покрай нея. Историята на книгата на пръв поглед изглежда като клиширания разказ за любовта между бедното момиче и богато момче, които въпреки разликите в живота си намират път един към друг. Авторката ни запознава с Бея, която е израстнала сред бедността, нищетата, наркотиците, самотата и страданието. Нейният живот е истинска противоположност на този, който вижда в дома на баща си. За пръв път тя усеща любовта и сплотеността на семейството, както и приятелството от страна на доведената ѝ сестра. За пръв път се вглежда в красотата на света, наслаждава се на изгревите и на океана, като оценява всеки един миг, прекаран в любуване на морската шир. Кой успява да я промени до неузнаваемост? 

Едно лято, което преобръща живота им на 180 градуса; 

Една дата, която слага край на всичко познато и начало на борбата;

Книга, която те откарва на дълго и емоционално пътешествие

"Има някаква ирония на съдбата в това, че и двамата носим живота си в раница, въпреки че аз съм бедна, а той богат."

Благодарение на съседското момче, което Бея смята в началото за разглезено богаташче, тя преоткрива себе си, живее всеки един ден, не спира да следва мечтите си, избира да бъде смела и отваря сърцето си за близките си. Самсон донесе на Бея любов, научи я да обича, да цени и да се усмихва истински.

По кой път ще тръгне Бея след всичко случило се - ще последва сърцето си или ще се вслуша в думите на Самсон? Ще обърне ли гръб на момчето, което първоначално приемаше за лятна свалка, а след това обикна с цялато си душа, когато всички други го правят? След раздялата съществува ли щастие? 

2. Втората книга, която ще Ви представя, ми прошепна една тайна. Сред редовете на "Раненият рицар" от Л. Дж. Шен открих, че въпреки всички трудности, които като облаци закриват хоризонта ни, слънцето винаги ще изгрее, затова не трябва да живеем нито един ден, без да се къпем в неговата благодат. 

Тя е Луна Рексрот, а той е нейният рицар, който до последен дъх ще е до нея, който я научи да се смее, да обича, да живее. И тя като луната завладява тъмното пространство, което цари в Нейт, за да свети винаги. За Луна той е всичко, което има смисъл. 

Приятелството им започва в ранна тийнейджърска възраст, когато си обещават да бъдат заедно до последен дъх. Но с годините приятелството се превръща в нежна като по детски любов, докато един ден Луна напуска тяхното градче, за да избяга от Найт. 

"Винаги в една и съща вселена, никога на една и съща планета."

Съдбовни избори. Отмъщение. Ярост. Борба със себе си. Опит всеки да продължи своя път. Ревност. Тъга. Мълчание. Думи, които не трябва да закъсняват. Любов. Прошка. Стъпка напред. Така бих описала всичко, което Ви очаква в страниците на романа на авторката. 

Любовта идва след най-голямото страдание и най-тежката непоносима болка и след най-искрената прошка. Дали рицарят ще успее да спаси своята принцеса, или вече е твърде късно за щастливия край на приказката. Какво би жертвал в името на любовта? 

"Човек има само един живот, Луна. Един опит в онова чудо, наречено щастие. Защо да лишавам себе си от нещата, които искам, понеже не съм ги получила във вида, в който съм се надявала да получа? Животът е като книга, дълга поредица от сцени, наредени заедно от обстоятелствата и съдбата. Никога не знаеш колко дебела или колко тънка е книгата ти, затова е най- добре да извлечеш максималното от всяка сцена." 

Те оформяха личностите си от самото начало заедно, обещаваха си, страдаха и се бориха докрай. 

3. Историята, събрана в книгата "180 секунди" на Джесика Парк, първоначално създава представата за емоционалната тийнейджърска драма, която се развива в университета между двама съвсем различни по характер младежи.

"180 секунди. Достатъчно, за да осъзнаеш, че имаш сили да повярваш в себе си, в другите и най-вече в Любовта."

Тя е Алисън, затворена в себе си ученичка, а той е Есбен, нейната противоположност във всеки един аспект от живота. З минути, 180 секунди са съдбовни за Алисън и за Есбен, като животът им напълно се преобръща след всичко изминало през това на пръв поглед кратко време. Откровен разговор, но без една произнесена дума. Всичко се случва само с един поглед, който разкрива миналото на всеки един, разказва за настоящето и показват най-съкровените мечти и най-болезнените тайни. Преди 180-те секунди те са напълно непознати, след изминалото време те вече са разкрили сърцето си един пред друг. 

Емоционалната тийн драма те отвлича в пределите на оптимистичните светове, където любовта от пръв поглед съществува и щастливият край се крие зад ъгала. Но Джесика Парк приземява историята си на земята и ни кара да почувстваме както красивото в живота на младежите, така и техните болки и страхове. Авторката ни напомня за живота, който се основава на принципа на черно и бялото, защото понякога след най-хубавите моменти ни очакват препятствия, тежки раздели и спогуване. Нека не забравяме, че животът е пълен с възходи и падения, ала приятелите и най-близките ни винаги ще са там, за да ни хванат и да ни помогнат да се изкачим към върха. Въпреки тъгата, която ще изпиташ, когато четеш романа, любовта между баща и дъщеря, между две най-добри приятелки, между брат и сестра ще те накарат да повярваш в идеята, че светът може да бъде превърнат в едно по-добро и красиво място. И в тази книга отново любовта, надеждата и доброто победиха, защото основното послание се крие именно във възможността да помогнем на някого, когото за първи път срещаме. 

4. Последната романтика, за която ще Ви разкрия някои детайли, е отново великолепно произведение на Колийн Хувър - "Любов в стихове".  Всяка една дума от книгата е вдъхновение и причина да сътвориш своя собствена красота, която да усетиш по необикновен начин със сърцето си. 

Въпреки че и двамата главни персонажи Лейкън и Уил преживяват болката и страданието в следствие на смъртта, особено значение в съзнанието им завинаги заема сплотеността и топлината на семейството. И двамата са длъжни да порастнат бързо, за да се превърнат в зрели възрастни хора, които да носят живота на крехките си плещи. Дори когато всичко изглежда невъзможно и неимоверно трудно, подкрепата на родителите и спомените от най-полезните им уроци изплуват в съзнанието на младите, като им помагат да преминат и през най-яростните бури. 

"Става дума за живота. Не може да избягаш в друг град, на друго място, в друг щат. От каквото и да бягаш, то ще те застигне. Остава с теб, докато намериш начин да се изправиш срещу него."

Разказ за двама влюбени, които все повече се оплитат в обременеността на трудния живот. Търсейки щастието, Уил и Лейкън се сблъскват с реалността, а любовта им се превръща само в един недостижим блян, който може да бъде изразен единствено чрез поезия. Изкуството е спасението на Уил и Лейкън от оковите на наложените норми. 

Как бих могла да опиша твобата на Колийн Хувър в няколко изречения? Не мога, защото тази история трябва да се почуства и да се изживее по най-красивия начин. Книгата въздейства психологически и ни припомня да преразгледаме приоритетите си, за да поставим на първо място истинската си мечта, която чувстваме със сърцето.      

Като за финал ще Ви посъветвам да затворите книгата на най-интересното, за да я продължите утре. Какви са ползите ли? Разбира се, ще се изяждате отвътре какво ще се случи, но пък ще живеете още няколко часа с нетърпението да отгърнете отново същата книга. Иначе...ще я прочетете, ще я пъхнете при другите вече отметнати от списъка книги и дотам. 

Започнах 2021-ва година с пост, изпълнен с много любов и истинско вдъхновение, намерено измежду страданието, болката, но и радостта на героите в книгите. Сега е време и ние да влезем в ролята на герои и да направим нашите предстоящи 365 дни дойстойни за прочит. Честита Нова Година!

За повече вдъхновения и истории 

може да последвате Инстаграм страницата на блога ми, 

като кликнете на иконката.: