Студентът и градът!


"И никой не разбра отива си лятото, идва есента"

Първа или поредна академичната година настъпи с пълна сила, докато зад ъгъла потайно се задава декемврийският студентски запой, а с бързия влак насам пътува и така обичаната от всички зимна сесия. 

Рано или късно както забавлението, така и изпитите ще почукат на вратата на всеки един от нас. Дали ще бъдем изпитвани в Мудъл, или в Тиймс, или присъствено в Ректората, ще трябва да седнем пред учебниците и презентациите, за да прекараме студените софийски нощи с тях. 

Откъде започна всичко обаче, ще разберете тепърва в изповедта на един първокурсник от т.нар. провинция, който изведнъж се оказа на централната софийска гара с големия си тежък куфар, пълен с домашни гозби в буркани.


Ами сега какво да правя? От коя страна да хвана автобуса за Студентски град? А дали ще успея да се справя с метрото , все пак в моя град такива транспортни екстри липсват. Както са казали старите хора, неволята ни учи и рано или късно намираме най-подходящия начин за пътуване. В началото е обичайно да се объркаме в подземието на метрото, да си изпуснем рейса или влака към родния ни град, да хванем автобуса от грешната страна или да не знаем къде да слезнем. В крайна сметка винаги има кого да попиташ, пък и с питане може и до Цариград да се стигне.

Това е само началото. Приключенията тепърва започват, а какво те очаква, никой не може да ти каже... Надявам се успешно да преминете Първо ниво, т.е. Администрацията, която ще ви затрупа с едно солидно количество документи за попълване. Дано сте изкарали късмет и сте уцелили секретарките в добро настроение, а и не сте чакали дълго на грешната опашка.
Оцелял или не, трябва да продължиш към Студентски град, за да се срещнеш лице в лице с реалността на студентското битие.

На всички шофьори пожелавам успех с намирането на паркомясто и навирането на автомобила в него, защото определено ще се окаже задача с повишена трудност. 

След солидното чакане и голямото количество изхабени нерви в ръцете си ще държиш своя собствен ключ. Каква врата ще отвори той, може единствено да гадаеш през времето, в което катериш стълбите или се возиш в асансьора, водещи до ключалката. Това не е един обикновен ключ към една обикновена стая, защото пространството от приблизително 20 кв.м. ще бъде твоята нова крепост, където ще можеш да намериш спасение от безумния софийски хаос.


До отварянето на вратата към стаята ми всичко за мен беше неизвестно, нямах представа какво ще намеря в моите 20 кв.м. освен още две момичета, с които ще деля стаята. В началото всичко бе празно, студено и самотно. Едно дървено бюро и скърцащо легло чакаха своя нов наемател, който ще се опита да им придаде капчица живот. За кратко време малката стаичка с гледка към Витоша придоби нов блясък и заприлича на едно по-топло и уютно място за студентстване. Какво ѝ трябваше, за да заблести отново ли? Една метла, няколко парцала, препарати и ръце, които ще се погрижат да превърнат пространството между 4-те стени в първия самостоятелен студентски дом. Дори и да изкараш по-късата клечка и да не си настанен във вече ремонтираните общежития, ще са нужни само малко повече усилия, нова боя и освежителен ремонт, но те уверявам, че с времето от непозната и чужда стая ще успеете да я превърнете в свое убежище. 


В крайна сметка всичко може да бъде боядисано или закърпено, но хората, с които ще споделяш дългите топли или студени нощи, няма как да бъдат ремонтирани. Опознай се със съквартирантите си, прекарвай време с тях, превърни ги в свои приятели, защото те ще са тези, които ще бъдат най-близо до теб в 3 през нощта, ще те изслушат или ще те почерпят с жадуваното от часове сладко. Колкото и време да си навън, винаги ще се прибираш в малката стая. И не забравяйте, че след изморителния ден, прекаран в търчане напред-назад с цел справяне със стресовите ситуации, ще се нуждаеш от спокойна и приятна атмосфера, а не от допълнителни караници от сорта на: "Защо не си проветрил? Защо си заел рафта в хладилника ми? Защо не си купил тоалетна хартия?".




Как протича ежедневието в общежитието, след като вече си успял да си донесеш цялата покъщнина от родния край и си си набавил всичко необходимо? За един месец съм видяла както много, така и...малко студентски неволи, но не забравям, че винаги има още какво да ми покаже градът на студентите. 
  1. Вече си самостоятелен, затова се залавяй да си приготвиш нещо за ядене, да отидеш до магазина и в нникакъв случай не зарязвай чиниите неизмити.
  2. Ще осъзнаеш, че всичко се чува. За твоите съседи няма да има скрито покрито, както и ти ще разбереш кога стават сутрин, кога правят купон или кога пеят под душа.
  3. Ще се научиш да бъдеш тих и да се съобразяваш, доколкото можеш, за да получиш същото от другите съквартиранти.
  4. Сега е време и да изпъкне както креативността ти, така и майсторските умения за оцеляване. Накрая ще се чудиш сам на себе си откъде са ти хрумнали гениалните идеи.
  5. Прави си сметка с парите и не се прави на богат баровец в началото на седмицата, защото джобните от мама и тате ще отлетят със скоростта на светлината.
  6. Използвай столовата - евтино е, вкусно е и е разнообразно. Няма да нагъваш само снаксове и вредни тестени изделия.
  7. Винаги може да научиш нещо полезно от съквартирантите си и от съседите си, особено ако са по-големи от теб.

За оцеляването ти принос ще имат не само твоят съсед по легло, но и някои придобивки, които е време да оцениш.
  • Разбира се, хладилник и микровълнова, които ще ти осигурят прехраната. Все пак трябва да си претоплиш стария фасул, който си донесъл от вкъщи, но и да не го развалиш. 
  • Духалката ще е твоето слънце, което ще те топли, когато имаш най-голяма нужда, а шушоните и пантофите не помагат.
  • Найлоновите торбички са изключителна находка, затова си ги пази някъде. В крайна сметка може да спестиш пари и да допринесеш за опазване на околната среда.
  • Вземи си и щипки за простиране, защото ще осъзнаеш, че винаги може да ги ползваш и с друга цел.
  • Сол и чубрица, ще ги използвате по-често и от химикала си.

Само приспособилите се продължават напред в битката за личностно израстване. 
Бюрото ви ще играе особена роля за вас от сутрин до вечер. Разбрах това още първия ден, затова си го превърнах в приятно кътче, на което ще седя повече от необходимото. Това ще е вашата кухня, защото там ще приговяте вечерята си.Тук е и масата ви, но и домашното ви кино, защото ще гледате любимите си сериали или реалити предавания. Това ще е вашата женска етажерка, на която ще се гримирате и ще се контите за излизане. Май бюрото ви ще бъде всичко друго, само не и бюро. 
Леглото може да приюти под крилото си учебните функции на вече запълненото с козметика и храна бюро. Разбира се, освен за това става и за спане от време на време, за среднощно хапване и за чекнене, когато сте се схванали от онлайн лекциите.
Винаги може да поспортуваш, като хванеш мопа или парцала в ръка, пък и така ще спестиш от месечна карта за фитнеса. 


Храна за изгладнелите има под път и над път, а предложенията на Фантастико и на дюнерджийницата винаги ще си струват. Пиене и купон все ще се намери на някой етаж от всичките блокове в Студентски град. Всъщност в града на кандидат-висшистите има всичко, от което човек се нуждае. за да се чувства като у дома си, стига да приеме промяната, която настъпва в живота му.

Приключението "Студентски град" се случва един път в живота, затова му се насладете напълно въпреки изпитанията. Не забравяйте винаги да търсите красивото около себе си и да се приспособявате с условията, които ще ви подготвят за суровия ти житейски път като възрастен. В началото, точно преди месец, въобще не предполагах, че толкова бързо ще се приспособя с живота в столицата на студентите. Сега, когато съм единствено пред лаптопа си и се боря с блокажите на Мудъл по време на онлайн лекциите си, се сещам за времето, прекарано в "общака", и осъзнавам, че не е за изпускане и бих препоръчала за всеки.

Коментари

  1. Габи, имаш невероятна дарба да пишеш! Увлекателно и забавно написано! Напълно съм съпричастна, като майка на първокурсничка, няма как да не съм! Не спирай да пишеш, Габ!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Прочетете още от мен:

Август между редовете

Университетът: 2 сесии по-късно

Пловдив за Начинаещи

Защо "Сърцето не изгаря при пожар"?

"Всички ние сме Мечти" | Ревю