Поглед от върха
Едва ли има човек, който е бил в Родопите, и не се е влюбил в тях от пръв поглед. Родопа планина крие в себе си неподправено величие, спокойствие и любов. Обгръща те с цялата си мощ, докато ти се опитваш да попиеш с поглед всичко заобикалящо те. Ти вече си богат и пребогат. В душата си имаш историята на традициите, на тайните и красотата на светлото бъдеще.
За Родопите казват, че е планината, която има душа. В сгушените малки родопски селца се носи аромата на предците ни, магията на поверията и топлината на родното. Дебрите на Родопите отново ни привлякоха, а аз и семейството ми не успяхме да устоим на повика на планината.
Хванахме гората!
Мястото, което решихме да посетим този път, повиши адреналина ни, преобърна представите ни, погъделичка страховете ни и ни накара да оценим нашата България. Умишлено поддържам напрежението до краен предел, за да успея да развихря въображението Ви и да Ви направя съпричастни с нетърпението и вълнението, които изпитвахме по пътя.
Докато пътувахме с колата към селото, което бяхме избрали за наша начална точна на прехода ни, пред нас се откриваше величието на Родопите, миг след миг се влюбвахме все повече и повече. Пътят ни бе осеян със спиращи дъха гледки, със скрити зад зеленината красоти, пред които можеш единствено да се прекланяш.
Ако можех да пътувам само до едно единствено място за цялата година, бих избрала Родопите. А вие? Ще се потопите ли сред дивите гори, малките села с топли жители и покачващите адреналина приключения?
Постепенно започвам да вдигам завесата, за да Ви разкрия накъде сме се запътили. Отбихме се да се полюбуваме на великолепната панорамна гледка към язовир Въча, чиято невероятна красота не може да бъде сравнена с никое друго място.
Някои от Вас може вече да се досещат, а други да тръпнат в очакване, за да разберат коя е нашата крайна цел.
Пристигнахме в китното село Ягодина, а уютът на селките къщи се усещаше от от уличките. Кафето и спокойствието ни сгряха и ни подготвиха за прехода ни към Орлово око. Ние решихме, да достигнем площадката пеша, като минахме през китни малки пътечки и се полюбувахме на песента на природата. За още по-екстремно преживяване може да си наемете джип 4х4, с който ще изживеете едно неописуемо и доста раздрусващо сафари.
Снимка тук, снимка там, ала емоциите ни завинаги ще останат в сърцата и трудно ще могат да бъдат запечатани в един кадър. Когато стигнахме до връх Св. Илия, където е позиционирана площадката Орлово око, в кръвта ни се надигна желанието да полетим, за да се насладим изцяло на гледката. Причината върхът да се казва така е, защото при лошо време там често падат гръмотевици, а именно Свети Илия е техният повелител.
Крачка по крачка се приближавахме към Орлово око, а нетърпението да полетим и да се чувстваме именно като орли вече бешуваше мощно в нас. Изчакахме нетърпеливо реда си, за да стъпим на металната площадка. Силният вятър успяваше да клатушка леко платформата за наблюдение. Време е за първата стъпка, може би най-вълнуващата. Стисках здраво металния перваз и първоначално си казвах: "Не гледай надолу, недей! Страшно е!".
Във Вас разярено ще се борят страхът и желанието да прескочите границите си. Кой ще спечели - зависи от Вас. Когато стигнете до края на площадката "Орлово око" можете единствено да записвате в съзнанието си всеки един миг - как вятърът развява косите ви, как сте скъсали оковите на комфорта си, как всеки един от Вас е птица, която се извисява над поля, села и гори. Цялата прелест на Родопите започва да се разкрива пред Вас, като че ли гледате красотите на българската природа от облаците.
Как ще се почувствате, като видите Родопите през "Орлово око" ли?
Сърцето Ви ще е пълно със свобода и с безкрайност. Оттук Родопа планина изглежда като господар на света. Ако протегнете ръка и се вдигнете на пръсти, можете да докоснеш облаците.
Ти си в небето, човече, ти летиш над Родопите, а в далечината ти махат величествените Рила и Пирин. Всичко е в краката Ви, а гледката Ви се превръща в слабост.
"Много минути се изминаха, догдето ние се свестихме! Всички наблюдатели бяха вцепенени като в жива картина! Не учудвание, не възхищение, не! Едно безгранично благоговение бе отпечатано на лицата на всички! Всички лица бяха сериозни, излека бледни и като че изтръпнали! Като че не пред творението божие, а пред самия бог те бяха изправени!... Който може, нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува!... Аз не мога."
- из "До Чикаго и назад", Алеко Константинов
Пъстра палитра от емоции вилнее в съзнанието Ви. Коремите Ви ще са все още е свити от страх, а Вие треперите, защото ще сте осъзнали как губите почвата изпод краката си. В крайна сметка си задавате въпроса: "Има ли място за страх?"
Оглеждате се и виждате в далечината малкото село Ягодина, от което сте потеглили, че се е превърнало в мираж. Зад него се извисява и връх "Дурдага", чийто български превод е: "Спри и се огледай!".
Родопите отново откраднаха сърцето ми. Сигурна съм, че ще го направят и с Вас, затова бъдете готови да дадете цялото си. Заслужава си всеки един миг на страх, защото благодарение на тези моменти ще надскочите както своите собствени заграждения, така и оковите на монотонното ежеднение. Всяка една секунда от риска ще си струва!
Няма да искаш да се връщаш в града, уверявам те!
Чака Ви път, затова хапнете си един или два сандвича, починете си на беседката, полегнете на зелената трева и прелиствайте снимките, които сте направили с душата си.
Както обикновено нашето връщане бе изпълнено и със смях, но и с мрънкане, защото "героите вече бяха уморени". Когато се върнахме в село Ягодина, изпитахме и лека тъга, защото трябваше да се сбогуваме с красотата на Родопите и да се потегляме към Пловдив. Хубавото е, че от Филибето винаги може да погледнем към тях с искрена и мила любов и да си спомним за нашето несравнимо преживяване.
Прекараното време в Родопите отново не ни бе достатъчно, за да им се насладим напълно. Скоро отново ще се срещнем с Родопите за още една доза покачващи адреналина моменти.
Коментари
Публикуване на коментар