Защо да не си откраднем най-хубавото и най-ценното, което изживяхме и превърнахме в урок, за да ни съпътста и през 2021-ва година? Цялото това суетене около започването на нашата така бленувана промяна ни кара да забравим целия опит, който почерпихме от всевъзможните ситуации през 2020-та.
Годината на Металния плъх се оказа неочаквано странна комбинация. С настъпването на дълго чакания месец Декември все повече хора теглят чертата на 2020-та и правят своята равносметка за изминалото пълно завъртане на Земята около Слънцето. Отново е онова време от годината, в което всички поглеждаме смело към бъдещето и започваме да мечтаем, да кроим плановете си и да чакаме безоблачното щастие да почука на вратата ни. Новогодишните обещания и заричания се превърнаха в строго изпълнявана традиция от малки и големи.
"Нова година, ново Аз" - любимият, та чак изтъркан девиз, който обвзема съзнанието ни и ни кара да редим дългите списъци с обичайните желания. Да спортувам, да ставам рано с петлите или поне с първите слънчеви лъчи, да спра да се храня нездравословно и като за двама, да огранича използването на телефона и "цъкането" в социалните мрежи, да спестявам пари, да съм организиран и прилежен, да не правя всичко в последния момент, да залягам над учебниците, да пътувам, да реализирам новите си планове, да рискувам и да прескоча границите си? Споменах ли сладкото?
Сигурни ли сте, че ще ги осъществите и няма да пресъздадете обичания от всички виц за диетата, която все започваме от другата седмица?
Приемаме настъпването на Новата година като нашата отправна точка за промяна, като повод да започнем начисто всичко, което искме да постигнем. Непременно искаме да дадем старта на Новото си Амплоа, че забравяме напълно за това, което сме били преди да отворим шампанското и да вдигнем наздравицата в 00:00ч на 31-ви декември срещу 1-ви януари. Последният декемврийски ден е и последната ни възможност да "дадем на душата", защото от следващата сутрин ще сме различни и променени личности, спазващи дадените си вече обети.
Наистина ли това се случва в действителност обаче?
Хората доста си падаме по новото, по неизвестното, като често изоставяме старото и отлежалото зад гърба си. Какво му има толкова на личността ни от изминалата година, че искаме така бързо да се отървем от нея?
Когато обърнем поглед назад към вече отлетялото високосно дванадесетомесечие, първото нещо, което изниква в ума ни, са грешките, които сме допуснали да ни се случат, и несъвършенствата, които сме оставили да си съществуват като такива. Вглъбихме се в идеята да си обещаваме, да създаваме цели и да се променяме през новата година, че забравихме уроците, които 2020-та ни завеща. Годината на Металния плъх въпреки че ни взе много, ни и даде поне два пъти по толкова.
Научихме се да ценим времето си с хората, които ни заобикалят, да се наслаждаваме на спокойствието, да се радваме по детски на обикновените и простички неща, които преди това не забелязвахме. Разбрахме, че света не се върти около нас, че неочакваните и изненадващи моменти са много по-красиви от предначертаните планове. Слезнахме на земята и осъзнахме, че можем да живеем единствено с любовта между нас и с това, което имаме точно Тук и Сега.
Годината отлетя, но уроците завинаги ще ни съпътстват в най-трудните ни моменти. Нека през 2021-ва да си останем същите сърцати и търпеливи хора, които не се отказват и се борят докрай, които полагат неимоверно много усилия, за да постигнат мечтите си, които успяха да се наслаждават на живота. Нека не спираме да блестим, да търсим красивото и да се учим от другите. Наистина в нас е останала една красива частица от 2020-та година, която трябва да оставим да сияе и за в бъдеще. Трудно свикнахме с извънредното положение, което все още е факт, но успяхме да намерим себе си. Затова нека запазим това откритие, което ще покорява света още години наред. Нека за няколко минути на ден да излезем от релсите на ежедневието, за да
забележим истински ценните наслади около нас, макар често да ги подминаваме,
като гледаме единствено края на пътя ни.
Срещнахме се очи в очи със страха и с истерията, която медиите успяха да доразвият до краен предел. Стана ни ясно, че паниката не е изход или спасение от ситуацията. Получихме
един значим урок за нашето съществуване и за последиците от желанието ни за
сила и контрол над абсолютно всичко, но и втори шанс да намерим себе си, за да погледнем света
през призмата на човечността, взаимопомощта и любовта към другите.
Струва си да започнем Новата година с частица от същото Аз, в което се превърнахме през 12-те месеца на почти прочетената книга със заглавие "2020".
За нови начинания в живота ни винаги ще има време, стига да намерим мотивацията да ги следваме и да не се отказваме от тях въпреки Фалстарта. Дали ще започнем днес, или ще отлагаме, намирайки поредните оправдания, зависи от нас самите. Готови ли сме да преследваме нещо наистина истинско и желано, ще го направим независимо от датата в календара и времето навън. Защото животът никого не чака.
А сега си дайте Наздраве и споделете времето си с любимите хора, които са около Вас. Нека така започне последното отброяване за 2020-та година.
За повече вдъхновения и истории
може да последвате Инстаграм страницата на блога ми,
като кликнете на иконката.
Коментари
Публикуване на коментар