Един ден през Декември


Започвам и спирам, пиша и трия, защото все още не мога да си подредя мислите и идеите си, които искам да превърна в една декемврийска статия. Но така е и с живота, нали? Понякога всичко ни върви като по вода, а друг път сякаш нещо постоянно ни подлага крак и не ни позволява да вървим смело към мечтите си. От нас самите обаче зависи дали ще вдигнем ръце и ще се откажем, или ще намерим някоя нова възможност, която понякога като че ли си играе на криеница с нас и все не се появява в подходящия момент.

Поне тази година засвидетелства на факта, че не винаги всичко върви по напълно изграден до секундата план. Научихме, че през трудностите си преминаваме заедно със семейството и най-близките си. Потърсихме красотата на малките неща, които след време се преврънаха в големи и ценни уроци или спомени. 

Животът наистина е построен на принципа на "Ин и Ян". 

Коледният месец Декември вече започна като коронавируса да разпространява своята неподправена магия, която се настани трайно в сърцата ни и кара нетърпението ни за празниците да се увеличава с всеки изминал ден. Маски няма да са нужни този път, защото ще Ви трябват единствено усмивки, рецепти за коледни сладки и идеи за изненадващи и весели подаръци. 

Очакванията за тези нови 31 дена се редят на опашка в мислите ни, но реалността понякога си казва тежката дума и преобръща представите ни на 180 градуса. 

Скоро топлината на Декември ще сгрее и най-студените сърца. Точно в това се крие уникалността на последния месец от годината. Декември е възможност за обич, за търпение, за прошка, за начало на нещо необикновено и за промени, от които досега сме се страхували. Ще се осмелите ли да напишете и Вие Вашата зимна приказка?


Защото понякога дори един ден през Декември може да бележи пътя ни за следващите години. Това, през което ще преминем, няма да бъде единствено и само "цветя и рози", а често ще бъде осеяно и с много неочаквани за нас бодли.

Такава е и историята на Лори и Джак, за които "Един ден през Декември" се оказа повратна точка в животите им и ги накара да изпитат чувството на любовта от пръв поглед. А дали ще успеят да послушат трепетите на сърцето си и да намерят път един към друг? Съществува ли въобще любовта от пръв поглед или е само плод на нашите най-съкровени и красиви мечти?


Колко време му трябва на човек, за да направи избор? Понякога всичко става във вихрушката от емоции, която ни залива, а друг път е нужно дълго време, за да се изправим пред себе си и да преобърнем съдбата си. 

Съвсем спонтанно попаднах на книгата "Един ден през Декември", тъй като се нуждаех от приятно зимно и романтично четиво, което да бъде част от лежерните ми следобеди с чаша чай в ръка. Всичко обаче се промени, когато започнах да чета написаното от Джоузи Силвър. Реалността ме връхлетя с пълна сила, а съдбоносните избори на героите ме накараха и аз да си задам въпроса - дали бих рискувала всичко, за да направя навреме първата крачка?

Книгата ще докосне сърцето Ви точно с онази неподправеност на живота, която изпитваме ежедневно и обичайно. Именно обикновеното в тази история я прави така необикновена и вълшебна. Любов, приятелство, тъга, гняв и надежда в истинската си същност. Понякога действителността успява и да се слее в едно с оптимистичната приказка и да те накара да повярваш, че все пак някъде там се крие надеждата. В най-неочаквания момент обаче приказката изчезва.


Можем ли да контролираме съдбата си или тя ни люлее между възходите и паденията ни, между щастието и тъгата, между приятелството и самотата, между любовта и гнева? 

Книгата ни кара да осъзнаем, че в живота си имаме само един ден, защото миналото вече е отлетяло, а бъдещето може и да не дойде. Само едно настояще, с което може да променим изцяло историята си. Само един момент, който си струва да бъде изживян по най-добрия начин. Защото втори шанс може никога да не получим.

Съдбата все пак си знае работата и понякога ни дава възможност да поправим грешките, които сме допуснали преди, да опознаем себе си и да научим някой ценен урок. Усмихна ли се съдбата на Джак и Лори? Героите на Джоузи Силвър успяха да вкусят както от приказната любов, така и от лютата и понякога болезнена реалност. Случайната среща на главните персонажи в историята завинаги остави белег, който трудно би могъл да избледнее от сърцата им дори след години. Възможен ли е щастлив живот, когато сърцето ти принадлежи на един, а умът ти иска да обичаш друг?


Авторката разгръща в своята книга един житейски разказ за приятелството, за компромисите и за истинската любов в действителността - тази, която се изстрадва със сълзи на очи, но и се превръща в магия с правилния човек.

През цялото време ще си задавате въпроса "Ако само се беше качил в автобуса при първата им среща?", съпреживявайки дилемите на персонажите в книгата. Какво ще научим тогава от тази неслучила се история? 

Тя няма да ни отвори очите за смисъла на живота като време, прекарано с хората, които най-много обичаме и истински ценим. Няма и да ни покаже правилния път по време на съдбоносно решение, няма да ни научи, че животът е низ от падания и ставания, от сълзи и усмивки.

Осъзнаваме, че съдбата понякога е благосконна с нас, че един ден може да промени живота ни до неузнаваемост, че случайността съществува, а реалността може дори да ни изненада."Един ден през Декември" ще Ви накара да плачете, да се радвате и да си дадете сметка, че понякога трябва да послушате сърцето си и да го последвате напълно, защото то знае къде ще Ви отведе.  


Дните на Декември започнаха вече да отлитат, затова им се насладете по един необичаен начин, изпитайте най-силните емоции на обич и намерете начин да подредите живота си. Не приемайте сивите мрачни зимни моменти единствено като поредните несполучливи и пълни с провали дни, защото зад ъгъла се задават светли и топли мигове. Изживейте Един ден през Декември, който да не прилича на следващия или предишния.

Ах, Декември, определено имаме нужда от теб. 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 За да съпреживеете моите емоции и пътешествия,

 кликнете на иконката и ме последвайте:

https://www.instagram.com/the.wanderingcompass/

Коментари

Прочетете още от мен:

Август между редовете

Университетът: 2 сесии по-късно

Пловдив за Начинаещи

Защо "Сърцето не изгаря при пожар"?

"Всички ние сме Мечти" | Ревю