Истории, които "Сърцето помни"

Елеонора Тиг се завръща в Лондон след осем години, изпълнени с болка и самота. Тя вече не е онова наивно момиче, което прегръща любовта и безстрашно следва поривите на сърцето си. Годините, прекарани в отчаяние и безнадеждност, са я превърнали в силна и целеустремена жена, която няма да се спре пред никого и нищо, за да открие детето, отнето й малко след като му е дала живот.

Преди осем години Себастиан Мур губи сърцето си. То спира да бие в мига, в който разбира, че Нора вече я няма. Закоравял и изпълнен с презрение, той отдавна е забравил идеалите на младостта. И въпреки че е най-желаният ерген на Лондон, за Завоевателя на Индия любовта отдавна е мъртва. Но срещата с тайнствената графиня Жустис подлага на изпитание здравите стени, които сам е издигнал около себе си. Тя е красива, пряма и опияняваща като алена далия.

Любовта е пречка по пътя им, но може би тя ще се окаже онова, към което и двамата неусетно се стремят.

Лондон, 1856 година.

С историческия роман на Ангелина Ангелова отлитаме далеч в епохата на изисканите балове, изящните танци, дългите рокли по последна френска мода и пищните домове на хората от висшето общество на Великобритания. Връщаме се в миналото, за да се запознаем с живота на Елеонора Тиг и Себастиан Мур и тяхното минало, което ги свързва завинаги. "Сърцето помни" е история, изпълнена с любов, с личностно и емоционално израстване, с желания за отмъщение, забрава, но и за прошка и с много борби, които човек не спира да води през целия си житейски път. Роман, който ни напомня, че личното ни щастие зависи от нашите действия (или бездействия), от нашите страхове, от нашите емоции и от желанието ни да се борим въпреки семейните традиции, порядки на обществото, гордостта, таена в нас, защото нищо в живота ни не се постига даром. 

"И в онзи момент думите на Розали ме върнаха към действителността - или ще се поддадеш на страха, или ще го надвиеш, среден път няма!"

Романът на Ангелина Ангелова набляга върху израстването и градацията в характера на Елеонора Тиг, върху отношенията в традиционното семейство на порядките, върху силната връзка на истинското приятелство и върху прошката като възможност за път към откриване на нас самите. Въпреки че Нора излъчва решителност, целенасоченост и мотивация да постигне своето щастие, тя таи в себе си несигурност, колебание и страх, защото е чуплива, наранена от миналото и изоставена. Благодарение на търпението, добротворчеството и разбирането на Лидия, както и на уроците от Розали и на бруталната искреност в лицето на Южени, тя се превръща в силна изключително борбена личност. Елеонора прекалено дълго е живяла в страх, омраза и обвинения и е търсила извинение за страданията си в другите, но успява да пребори себе си, гордостта си и да си прости.  

"Не биваше да се самозабравям, нямах желание да причинявам повече страдание на никого и знаех, че прошката беше единственият начин да прекратя своето собствено."

В лицето на Себастиан Мур виждаме както истински джентълмен, желан от всички млади дами, така и пътешественик, който се е заключил в своята самота и ни отвежда чрез своето бягство до далечна и цветна Индия при нейната различна, необикновена и запомняща се култура. Лорд, с когото бих танцувала на някой бал. 

  

Те, Елеонора и Себастиан, не са перфектни, но любовта и отдадеността им в търсенето на щастието са съвършени. Главните ни герои се сблъскват с реалността на 19 век във Великобритания, която е пропита с обществени правила, ограничения предвид социалния статус и идеята "какво ще кажат хората" и съхранението на чест, достойнство и репутация. Ангелина Ангелова ни среща с личности, които са опърничави, своенравни, понякога прекалено горделиви, но и изпълнени с великодушие, добрина и неподправена нотка изтънчен аристократичен хумор. Не трябва да забравяме ролята на второстепенните герои и техните истории - Лидия и Робърт, чиито сърца също не спират да помнят любовта.

В тази част на ревюто бих искала да добавя и мнението си относно стила на писане - изтънчен, нежен сякаш наблюдавате картина, пълен с финес и аристократичен, като напълно допълва обстановката, в която се пренасяме. Книга, чрез която поемаме на опияняващо пътешествие и се озоваваме във Викторианската епоха, но и сред културата и емоциите на жителите на Индия. Това, което наистина ме пренесе във времето на кралица Виктория и на стария Лондон, в Кристалния дворец са изпипаните детайли и символи, които карат всеки читател да си представи как присъства на чаено парти със сладкиши в компанията на други дами, как пътува с каретата си из града, как пише писма и чака ответен отговор, как изпипва облеклото и външния си вид за поредния прием. След това прекалено кратко пътуване във времето ми се прииска и на мен да облека дълга рокля, да бъда изтънчена в маниерите си, да обикалям с каретата си из Лондон или да приготвя моето следобедно парти и да слушам истории от Завоевателя на Индия. Когато разлистя книгата на Ангелина Ангелова, се докосвам както до чара на изтънчената до съвършенство и пълна с грация и внимание епоха, така и до сблъсъка между сърцето и приетото от олществото за порядъчно.

Краят на романа дойде прекалено бързо, а за жалост, не исках това да се случи толкова скоро. Макар и предсказуем, всеки читател ще поиска романът да завърши по точно този емоционален начин, защото друг край не би бил възможен. 

Ще завърша ревюто си с основния акцент в романа - припомнянето за правата на жените и тяхното място в обществото. Животът им е предопредян от родителите им, изборите на жените не са техните съкровени желания и цели, а резултат от възприетите в обществото привички и норми. Защото борбата на Нора се оказва истински трудна заради липсата на разбиране и съчувствие, пълна с препятствия и сблъсъци с установените граници. Но някъде там е и сърцето, което помни и не забравя съвършенството на несъвършената за онова време любов. 

А вие бихте ли прочели книгата? Споделете мнение, ако вече сте го направили! :)

"Бяхме се отделили един от друг, за да се справим всеки по своему. Сърцето ми се свипри спомена за всички самотни нощи, в които бях заспивала, обляна в сълзи. Колко глупаво бяхме постъпили, колко много страдание можехме да си спестим, ако бяхме проявили СМЕЛОСТ да поговорим открито. Но ето че бяхме открили пътя си един към друг и той ми подаваше ръка за ново начало..."

За повече вдъхновения и истории 

може да последвате Инстаграм страницата на блога ми, 

като кликнете на иконката: