За любов(и) ми разкажи
Ако животът ти беше романтична книга, то коя всъщност щеше да бъде? Или кои?
Каква е представата ви за перфектен февруарски следобед? Ако в главата ви изникват идеи като: слънчева тераса, уютно кафене, приятна музика, топла кофеинова или безкофеинова напитка, ароматна свещ и стойностно четиво, то попаднали сте на правилното място. В месеца на любовта ви разказвам две любовни истории от българската авторка Никол Калева, защото всички се нуждаем от истинско сърцераздирателно блаженство и много повече.
Време е за душевна храна с привкус на любов и защо не още любов...
Първата книга на Никол Калева, на която от дълго време ѝ бях хвърлила око, но все отлагах да добавя към моята библиотека, е "Всичките ми ангели".
"Трагедия покоси живота ми веднъж. После го направи отново.
На прекалено крехка възраст се наложи да се справям с това, което никой не бива да преживява. И бях на финала на силите си.
До една съдбоносна среща. До една нощ, която промени всичко. Четири години по-късно най-сетне знам коя съм. Аз съм Зоуи Харпър – момичето, намерило призванието си. Отдавайки приятелството си на емоционално наранени мъже, късам от собственото си сърце, за да бъдат щастливи те. Спасението на всичките ми ангели е единственият ми шанс да намеря изкупление. Но дали действията ми са наистина толкова невинни и безопасни? И дали зад чуждите травми не се спотайват коренно различни хора?
Тогава срещнах Него. Кристофър преобърна света ми. Накара ме да повярвам, че мога да имам повече. Само ако знаех какво ще доведе това със себе си…"
Зоуи Харпър е фурия, вихър от положителни емоции, защото успява да вдъхва надежда, да дава любов, без да очаква нищо в замяна. Думата, с която мога да опиша душата ѝ, със сигурност е Добротворчество. На пръв поглед дете в тялото на жена. Но зад тази фасада се крият страховете и непосилната болка да позволиш някой да си тръгне от твоя живот. Тези травми променят Зоуи и тя решава да създава добро и да показва на всеки красивото и истинското в живота. Тези нейни действия се превръщат в крещяща нужда всички около нея да се чувстват повече от добре. Мъжете, на които помага, са нейните "благотворителни каузи". Докато с времето не осъзнава, че всъщност нейните собствени криле са пречупени от самотния пълен с терзания ад, в който се намира. А Кристофър? Той успя да счупи собствената си стъклена обвивка и да чувства истински със сърцето си.
Благодарение на Никол Калева можем да се насладим на богатството на българския език и на нейната игра с думите. Действието се развива през погледа на двамата главни герои Зоуи и Кристофър. Загадката, криминалната кулминация и всички малки описателни детайли също допринасят за изтънчеността на романа.
"Всичките ми ангели" ме завладя с океан от чувства, които събуждат красиви емоции у всеки читател - от сълзи от тъга до сълзи от смях, защото думите имат невероятната възможност да предизвикат въпроси, осъзнаване, но и радост, усещане за истинска смислена любов, неподправено приятелство без въпросителни, сигурност, доверие и борбеност в един свят, където човечността е заменена от лицемерието и лъжите.
Като заклет фен на романтиката се обръщам към всички, които са предубедени към романтичния жанр и в частност към българските автори на любовни романи: това не е от онези клиширани истории, наподобяващи и на предсказуемите филми, които излъчват всеки следобед през почивните дни. Защото това е една книга за всякакви хора. Всеки ще успее да разпознае част от себе си, за да разпери своите собствени жадни за живот криле.
Ако можете да влезнете в историята на някоя книга и да бъдете част от нея, коя ще е бъде тя? Или кои?
Ако имах възможността да изживея историята в някоя книга, то със сигурност това ще е тази на Джесика и Лиъм от "Под повърността".
"Едно унижение. Един зловещ звън на монети, който щеше да отеква в съзнанието ми завинаги…
Това беше мотивът, тласкащ ме през живота. Това беше задвижващата сила на всяко мое действие. Гнева и старото безсилие прикрих под повърхността на гнилата си същност. До решаващия ден. До секундата, в която изплува онзи въпрос: Какво би било… Какво би било, ако…
Ако можех да върна времето назад? Ако миналото ми се превърнеше в настояще? И ако отново съм изправена пред същия кръстопът? Дали решенията ми биха били различни?
Аз, Джесика Донован, нямах отговорите. Аз бях 14-годишният сирак и 27-годишната слугиня на отмъщението, събрани в едно тяло. А Лиъм? Той беше моето наказание и моето спасение.
Отровената душа понякога намира изцелението си. Но в други случаи е толкова покварена, че никое спасително въже не е способно да я измъкне…"
Роман, в който нищо не може да бъде добавено. Роман, който не само докосва, а променя. Думи, които са пламъци. Още с пролога на книгата Никол Калева предизвиква водовъртеж от емоции, като кара всеки читател да присъства изцяло в историята. Никол и написаното от нея припомня винаги да очакваме неочакваното.
Наситено и прецизно четиво, което успя да ме отведе на пътешествие чак до бреговете на Хаваи край сърфистите, пясъка, изгевите и залезите, летните безсънни нощи и безгрижния живот на вълните. Но под повърността всичко е нечовешко жестоко и болезнено. Романът на Никол Калева наистина е дълго пътуване, което достига и до бреговете на нашата психика. И аз като главната героиня Джесика си задавам въпроса: Какво би било, ако... осъзнавахме кое е истинското в нашия живот и имахме възможност да забравим преходното, да забравим злобата и борбата ни за надмощие.
Джесика Донован, Тя може да бъде сравнена единствено с Миранда Прийстли от "Дяволът носи Прада". Но всяка Миранда има своите призраци и моменти, които не са подходящи за никое списание. Тя е амбициозна, борбена, смела, желязна и непоносимо коравосърдечна. Защото... Homo homini lupus est (Човек за човека е вълк). Освен това тя вярва, че... Faber est suae quisque fortunae (Всеки е ковач на собствената си съдба), затова изпълнява ролята си на корава и не досегаема жена по блестящ начин, като съсипва, както са съсипали нея. Но за жалост, Джесика забравя да бъде човек и да изпитва човешки емоции.
На Хаваи Джесика успява да преоткрие себе си, да намери тайно убежище, за да изчезне в собствения си рай, далеч от цивилизацията.
Лиъм ни показва един съвсем безгрижен свят, като намира смисъл за живот и за истинско щастие във всеки един ден, защото осъзнава колко лесно всичко може да бъде загубено. Единствен той успява да види под повърността на същността на Джесика, но и да не се опитва да я променя въпреки нейните силни и слаби страни. Защото за него тя е слънце - жизненоважна и незаменима.
Историята на Джесика е пропита с последиците на психологическите травми, които тя изживява още от детството си. Едно действие, което може да бележи живота ни завинаги.
С втората си книга Никол Калева надхвърля дори собствените си граници, като успя да накара героите да оживеят извън редовете на книгата. Никол със сигурност вниква под повърхността на писането на любовни романи. Защото това е повече от книга, която да прочетеш и да да върнеш обратно в библиотеката си. Детайлите, разбиранията за живота чрез латинските, пропити със смисъл, думи, символиката на залеза, след който винаги идва изгревът, психологическият аспект и ролята на спомените като огледало на живота ни. Споменах ли и любовта? Да, любовта също е факт..."Amor vincit omnia"... А значението ще намерите в книгата, когато я прочетете.
Чрез книгите на Никол Калева със сигурност подарявате любов и още нещо, което всеки сам ще открие за себе си. На Св. Валентин ви загатнах и отчасти разказах за две любовни истории, които не чакат празник или специален ден, за да бъдат чествани. Затова празнувайте и изживейте Любовта всеки един ден.
Коментари
Публикуване на коментар