Далече от безумната тълпа

    Какво му е трябвало на човек преди - една "бяла, спретната къщурка с две липи отпред", слънце и настроение за работа, но и за почивка далеч от сивото ежедневие. В днешни дни обаче доста често забравяме за свободата, която имаме в отдалечения двор или на верандата при кучето, докато подухва приятен планински или морски ветрец. Все по-често сме обградени от пушещите коли в трафика и от високите сиви блокове. Замислете се и си отговорете - когато пътувате с автобуса или вървите пеша към работа, колко усмихнати лица виждате, колко души ходят и се радват на живота? Всеки е замислен, всеки бърза за някъде и не обръща внимание на красивото - на сутрешния изгрев или дори на хубавото кафе от машината. Така е в града - твърде много динамика, твърде много маски, твърде много комуникация, но твърде малко любов, свобода и истински взаимотношения между хората. 

    Селото се превърна в нашата красива мечта, която ни спасява от монотонния свят на ежедневието и от безумната тълпа, защото винаги успяваме да останем без обхват - без непрестанно "скролване" из Фейсбук, без постоянно "чатене" и "лайкване" на еднотипни постове. Раят е там, където имаш време за себе си, погледът ти не е забит в поредното клипче, а напротив - той е широко отворен към красотата и необятността на света. 

    Много хора нямат къща в отдалечено селце, но не спират да мечтаят за ранното събуждане от петлите, за вкусната закуска на баба, за несвършващата работа в градината, за дългите прохладни вечери край огъня и за безкрайните игри из цялото село. Животът не се движи със скоростта на светлината, не е и на един клик разстояние в социалните мрежи, а е сред близките роднини и сред дивото. 

    Какво е първото нещо, което изниква пред ума ви, когато споменах думата "село"? Може би летните дни там, когато търчите около пръскачките, за да се разхладите, или студените вечери, когато сте сгушени под дебелите родопски одеяла. Може би типичното селско ухание на животни или тишината, единствено нарушена от кукуригането на петела или поройният следобеден дъжд. Аз лично няма да забравя усмивките на прабаба ми и на прадядо ми, всеки път когато ни посрещаха на вратата. А какви спомени ви навява? Спомням как чакахме с нетърпение да пристигнем, но да бъде по-бързо и по-рано, за да има повече време за игри. 

    Вече сме надалеч от градския пейзаж на панелените сгради, които повече приличат на огради, защото ни карат да се чувстваме затворени в една обикновена кутия. Свободата обаче не може да съществува между санираните стаи, чиито прозорци са барикадирани с решетки. Тя е като цветята - трябва да бъде поливана с любов, с желание за работа и с всеотдайност, за да може старата къща на село да се превърне в райско кътче за летните горещини. Това е животът - в грубите ръце на възрастните хора, които не се страхуват да счупят нокът, в щурите игри на децата и неподправената им искрена радост, в прохладните вечери под родната стряха.

    Как преминават дните, през които сме отдалечени от панаира на суетата в града? На пръв поглед може да ви се сторят еднообразни, но всъщност е точно обратното, защото всеки път има нещо магично, нещо необикновено и различно, на което не сме се насладили преди.

    Разбира се, къщна и дворна работа без съмнение винаги ще има, но те никога не могат да бъдат възприети като товар, а по-скоро като едно чувство на блаженство, защото успяваш да видиш плода на твоето усърдие. Животът на село се познава по искреността в очите на хората там, които се вълнуват дали реколтата тази година ще бъде добра, дали ще успеят да свършат всички задачи за деня и дали ще достроят гаража, или боядисат верандата.

    На село няма поредни аларми, няма стрес и дори недоспиване въпреки ранното ставане още по изгрев слънце с петлите. В този момент мога да усетя ранната хладина и бриз, които съпътстват утрото ни и ни карат да останем по-дълго под дебелото топло одеяло. От друга стана, миризмата на вкусната топла закуска или на току-що донесения хляб от селската фурна ме привличат още повече да стана и да излапам всичко преди другите да са се събудили. Сигурна съм, че всеки може да усети аромата на мекиците, на кафето или на липовия чай. Сладкото няма какво да го споменавам, защото след малко ще свърши, затова или трябва да се докопаш до него преди всички, или да си скриеш едно бурканче резерва. И не забравяй да си хапнеш хубаво, че кога друг път ще намажеш така, пък и има доста задачи, докато сложите масата за обяд. 

    Айде сега на работа, не се ослушвай, ами започвай да косиш тревата. В крайна сметка всеки има какво да свърши и никой не е като мързеливата Богданка "напред назад и отмък-примък". Разбира се, не трябва да се страхуваме от работата - тя нито ще ни навреди, нито ще ни лиши от нещо, защото със сигурност ще се научим поне да бъдем сръчни и бързи. Кой подрязва асмата, кой полива цветята, трети мете с метлата, а четвърти е подхванал боята...Спомням си как като малка се катерих да бера смокини и череши. Колко точно съм брала не помня, обаче нагъвах череши на корем до пръсване. Никога няма да забравя и как с тате вадихме картофи или пък затваряхме буркани за зимнина. След свършената работа, дори потен с текезесарски тен и изморен винаги усещаш онова неописуемо задоволство, че си направил нещо хубаво за себе си, за другите ти близки хора. Помогнал си на баба си да направи сладкото, на дядо си да нацепи дървата и на майка си да сготви вкусния стар фасул за обяд. Друго си е то да хванеш мотиката или метлата...

    На село работата и забавлението вървят ръка за ръка, особено сред нас децата, които мислим единствено за допълнително време за игри. Накратко всичко може да бъде описано като "Патиланско царство", защото като те хванат в крачка по време на поредната беля, никой няма да може да те отърве. Все още ми е любимо да играем на криеница в тъмното - ултра мега високо ниво на трудност и разбира се, вечните стражари и апаши. В тази класация влиза и борбата със сливи, защото те не прощават никому. Обелените колене и лакти вече са на лице, дрехите са целите в петна или тук-таме дори продрани, а тупаникът и шамарите типично по български ни чакат зад ъгъла заради пакостите. 

    Следобедите са времето за истинска дрямка под дебелата сянка на огромното дърво до къщата, макар че спокойствието и гледката често ни карат да останем будни, за да се вгледаме в красотата на нашия двор, който все още ухае на окосената рано сутрин трева, а понякога на току-що спрелия проливен дъжд. Починете си добре, че вечерта идва, а с нея и купоните до ранни зори. 

    Миризмата на сланина се усеща от километри и всеки се опитва да се промуши и да си открадне някое парче месо от цвърчащата скара. Студената домашна ракийка отново е част от компанията заедно със салатата от собствената градина. Зеленчуците и плодовете са истински, ти с твоите две ръце си ги отгледал и си се грижил за тях.

    Всички сме около трапезата, от всяка тенджера ухае примамливо вкусно, "мохабетът" е в разгара си и душата на компанията продължава да разказва я някой виц, я някой забавен спомен от преди. Такива са дните на село - всеки успява да обърне внимание на себе си, на роднините и приятелите си. Цялото преживяване ни действа и като презареждане с нови по-хубави и приятни емоции. 

    Неизменна част от времето, прекарано далеч от града, са и безкрайните купони сред градината, когато вали дъжд, или оставаш на тъмно заради изгърмелите бушони, или вътре на топло, когато вън не бива дори и крайчеца на носа да си покажеш. Друго си е да постелиш одеялото на тревата и в тъмнината да наблюдаваш звездите или пък да наобиколиш огъня, който се оказва единствената светлина, чиято батерия няма да падне съвсем скоро. Каква по-добра възможност да си поговорим надълго и нашироко за най-разнообразни теми. Така ще се случи, че накрая въобще няма да заспим, а ще посрещнем първите лъчи на слънцето заедно. В интерес на истината после здраво ще откъртим няколко часа сън дори и на твърдото легло, но пък сме си прекарали едно невероятно ценно време с най-добрите си приятели. Е, накрая може да се озовете заспали под масата, на земята или на два стола, но съм сигурна, че ще си струва поне заради вечерта.

    Като се замисля, смея да твърдя, че щастието и свободата наистина виреят сред правилната компания на някое отдалечено място, което ще ви накара да се вгледате в стойностните неща и ще ви научи да се справяте с трудностите по всевъзможни креативни начини. А помпозността я оставете за малко особено когато имате шанса да го направите. Ей така поживейте извън системата...