The Wandering Compass

"Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален."  -  Плутарх В естествения кръговрат на живота всяко нещо има своето Начало и Край. Така е дори и с детската градина, училището, гимназията и университета. Пиша тази статия по време на последната ми седмица, която ще прекарам в училище, дори и дигитално от вкъщи. Благодарение на семейството и разбира се, на училището всеки един човек успява да открие себе си, да формира своите възгледи за живота, да се бори за мечтите и целите си, да върви по пътя на живота с гордо вдигната глава. Дали времето в училището, 12-те години в сградата на школото са най-дългият път в нашия живот или сега всичко тепърва предстои? Кога започна всичко, че вече дори е в своя окончателен край? Сега си спомням първия ми учебен ден с доза тъга,но и с усмивка, 15.09.2008, все едно беше вчера, а всъщност наближава последният ми миг, в който ще бъда ученичка. Започнах училище с огромно вълнение, с нетърпение да пътувам ...

Хмм, да се замислим... Любов и вирус - имат ли въобще допирни точки? Как ни се отразяват извънредната ситуация и карантината на любовния ни живот? „ Когато осъзнаеш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с някого, искаш остатъкът от живота ти да започне колкото се може по-скоро !“  – из филма „Когато Хари срещна Сали“ – Карантината е факт и докато не се подобри положението, трябва да си останем вкъщи, за да помогнем на себе си, на нашите близки, на лекарите и на всички работещи, които са изложени на опасност от заразяване. Нашата мисия се оказва възможна и рано или късно всичко ще отмине. Извънредното положение и пандемията са изпитът пред цялото човечество, пред всички, които трябва да си припомним едни от най-важните уроци - да обичаме истински и да се борим за любимите си хора. Знаете ли, преди гледахме единствено себе си и нашия собствен път към бъдещето. Вървяхме, дори търчахме и препускахме с пълна скорост към така бленуваните моменти. Разбира се, приехме ...