Великденски бъркотии
"Аз съм много щастлив от настоящата ситуация, защото мога да прекарам повече време с вас, деца" - каза баща ми още в началото на извънредното положение, което ни затвори по домовете за известно време.
Като се замисля, въпреки че понякога ни е скучно или дори се караме за незначителни неща, а дори се и посборичкваме с брат ми, наистина оценявам времето с моите близки. Определено това е едно неочаквано приключение, особено в дните около Великден, когато всички сме си вкъщи!
Този Великден ще бъде различен, защото всички от нас ще са си по домовете, но нека не забравяме, че ще бъдем с най-любимите си хора. Ежедневието ни преминава като състезание с времето, защото често се опитваме да го изпреварим, за да свършим още малко работа, за да не хванем задръстването или за да не изпуснем рейса. За къде всъщност така бързахме?
Спомнете си какъв беше животът ни преди месеци - бяхме свидетели на възхода на глобализацията на света и бяхме част от консуматорското общество, като безумно не спирахме да купуваме. Климатични проблеми, замърсяване на водите, замърсяване на въздуха, смъртоносни пожари, унищожаване на горите из целия свят и на цели екосистеми, а от друга страна, подновяваща се бежанска криза, неспираща бедност сред милиони хора и глад. Един ден обаче от господари на планетата се превърнахме в нейни гости. А сега вече нищо не е същото, защото се замислихме и потърсихме мястото си, за да разберем кои сме. Събудихме се от съня си и си научихме урока - да се замислим за истински стойностното. Със сигурност приехме посланието на планетата, но въпросът е дали, след като се върнем към така чакания нормален и свободен живот, няма пак да се превърнем в същите егоисти, които бяхме преди?
Все пак навсякъде по света хората осъзнаха, че са приемали малките жестове като Даденост. Сега всичко ни липсва, нали? Нека за няколко часа на ден да спрем живота си на автопилот, за да забележим истински ценните наслади около нас, макар че често ги подминаваме.
На това се казва Щастие! Време е да Ви разкажа как аз прекарах времето си около един от най-светлите празници в календара.
С мама купихме яйцата, след това отидохме и за продуктите за козунак и курабийки. Разбира се, като се прибрахме се дезинфекцирахме и се захванахме за работа, защото имаме доста тесто да омесим. Първо, започнахме с яйцата - сварихме ги, е както винаги имаше и няколко жертви, но пък така поне подготвихме закуската за следващия ден. Тази година обаче решихме да експериментираме, защото прочетохме доста интересни идеи за боядисване и украсяване на яйца. Ще споделя и една с вас: От шарена салфетка изрежете симпатични фигурки, след това боядисайте яйцата в по-светла боя (в зависимост от картинката, защото при нас се получи синьо агънце), изчакайте да изстинат, след като сте ги извадили от чашата с боя. От несварено яйце отделете белтъка в чашка, вземете изрезката от салфетката и я наложете върху свареното боядисано яйце, като с четка или с пръсти намазвате с белтъка. Като за финал - оставете да изсъхне. След няколко опита съм сигурна, че ще се получи. При нас стана от втория път, но пък разнообразихме тазгодишната трапеза. Предполагам, че и Вие също сте експериментирали и разполагате с интересни трикове за боядисване на яйцата. Има и други варианти за шарени великденски яйчица - най-лесният начин е да увиете яйцето в салфетка, която е напоена с различни бои. Не забравяйте, че има и лепенки по магазините за тези като мен, които не могат да рисуват. А за по-талантливите - просто грабнете тънка четка и се развихрете.
НЕ СИ ТИ ОБАЧЕ, АКО НЕ СИ ОЦАПАШ РЪЦЕТЕ ПО ВЕЛИКДЕН И НЕ СИ СНИМАШ ЯЙЦАТА ЗА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ!
Традицията е спазена и сега започва наистина кулинарното пътешествие, защото тази година решихме всички ястия да бъдат домашно направени. Следващата стъпка са Курабийките. За тях има най-различни рецепти и съм сигурна, че всеки има своя малка тайна за това как ги приготвя, а и разбира се, тайна съставка. Приключението вкъщи беше огромно, защото се борихме с тестото, а след това и с количеството, което излезе. Ще имаме сладки чак до Коледа сигурно. В крайна сметка, всеки участваше по някакъв начин в подготовката на курабийките. Един меси, друг оформя тестото, трети опитва, четвърти се промъква да изяде вече готовите. Е, има останали за Великден, въпреки че никой не се сдържа и си похапна. Все пак без опитване не е интересно и забавно. Поради количеството тесто изпробвахме и много различни форми - сърца, пеперуди, звезди, луни, кръгчета, топчета, дори има няколко мечета и патенца - цяла животинска картинка... За първи път опитахме рецептата и се получи, направо се ядат като топъл хляб.
Време е да ви разкажа и за най- сложната част от приготвянето на великденските десерти. Определено от третия път се получи така желаният Козунак на конци. Все пак човек се учи, когато греши. Последните дни издирвахме перфектната рецепта за козунак - в интернет, по книги, дори по телевизията. Е, не я намерихме, ами всъщност я създадохме чрез комбинация на различни съвети от хора, които са допуснали нашите грешки. Направо сме готови за "Мастър шеф", но като семеен отбор. Не беше лесно да постигнем нашата цел за домашен козунак, но след като успяхме да го направим заедно като семейство се чувстваме още по-щастливи от резултата. Майка ми постоянно казва, че когато правим нещата задружно, те винаги се получават. Нека не забравяме, че вложихме и много любов, търпение, а и брашно...Ето за тези моменти си струва да бъдем под карантина, защото преоткрихме себе си, а дори и като семейство.
Сигурна съм, че с всички вас е така, а празниците Ви карат да се наслаждавате на моменти като тези.
Единствено ни остана и агънцето да приготвим. Това вече е доста висока летва за нас. Може пък и да попаднем на интересна и вкусна рецепта. Отново ще попътуваме из старите книги с рецепти, из модерните сайтове за кулинария и из съветите на приятели. Вече знам дори кой може да ми зашие и пълненото агне. Дали ще се справим и с тази гозба? Предстои да разберем... Сега определено е времето за Великденски бъркотии в кухнята, затова Ви препоръчвам да опитате и сложните рецепти, които сте видели в интернет и които събуждат у вас любопитството какво ще забъркам. А ако не се получи, винаги имате втори опит, като това ще бъде един малък урок, който със сигурност ще е и много забавен.
Разбира се, дните ни по време на карантината се прекарват както в учене и писане на домашни и изработка на проекти, така и в препичане на терасата или гледане през прозореца. Чаша кафе или горещ шоколад в ръка, докато слънчевите лъчи се подават из зад съседния блок, а миризмата на цъфналите цветя те карат да не си тръгваш от балкона. Гледката е невероятна, а ти оценяваш обикновените неща, които преди си изпуснал. Сега дори се наслаждаваш на градинката пред блока или на пролетния вятър, който ти развява косите. Е надвечер може, разбира се, да смените и питието с бира или вино.
Свеж въздух, слънце и ветрец - това предлага терасата на вашия апартамент.
Направо човек може да се пристрасти към това блажено място у дома. Много от нас дори вече се пренасят на терасата, за да четат книги, за да работят, или като мен да пишат блога. Толкова съм продуктивна на това място, дори смятам и онлайн обучението ми да продължи там, ако някой от семейството ми не ми е откраднал мястото.
Замислих се за идеята да преобразя и малко балкона - повече цветя, по-уютна обстановка, по-удобни места за настаняване, малко светлини и за топлите вечери. Разгледах и различни предложения в интернет пространството, за да предекорирам терасата. Все пак там ще ходя и на кафе с приятелите ми, за да си поклюкарстваме малко повече по време на карантината. Не съм забравила и за варианта да надничам през прозореца и да гледам познати и непознати лица, макар че с тези маски няма кой знае колко да ги видя или позная.
Искрено мога да кажа, че завиждам и на всички от вас, които сте облагодетелствани и имате двор. А Вие какво правите докато сте на двора?
След като хубаво се напекохме на терасата, предлагам и една разходка из апартамента - може да си починете преди това в спалнята, а после да се разнообразите във всекидневната с някой филм или игра. Сега е най-подходящото време и за вашето забравено хоби. Аз имах списък с книги, освен задължителните за училище, които вече започвам да чета, когато се нуждая от почивка и пътешествие в някой доста по-необичаен свят. Въпреки това повече време прекарвам в учене, защото изпитите идват и се нуждая от подготовка. Много е забавно, когато вкъщи всички са запретнали ръкави в учене и в работа, нали? При нас се получава своеобразна творческа обстановка, като навсякъде е затрупано с учебници и тетрадки. Поне можем да се ориентираме и къде са ни нещата, макар че мама се хваща за главата, като влезе в детската стая.Борбата за компютъра пък е велика, вече дори си изработихме и график кой кога може да ползва лаптопа.
Дните около Великден прекарахме най-вече в подготовка за празника и разбира се, си починахме и правихме любимите си неща. Липсват ни дългите разходки, но се надяваме скоро всичко да отмине и да се насладим на пловдивския център и на тепетата.
В неделя, на Великден, спазихме традицията и се чукахме с яйца. Тази година брат ми е борецът. Надявам се поне догодина вече аз да бъда... Денят ни започна заедно като семейство, като споделихме още един незабравим и уникален празник. Въпреки че сме под карантина, успяхме да се забавляваме и да се разнообразим като семейство. Сега ще приготвим и любимите ни пържоли с картофи за довечера. Все още денят не е приключил, а аз планирам как може да изненадам родителите си и брат ми довечера. Разбира се, отново ще се съберем около трапезата, но пък защо да не поиграем някоя интересна семейна игра? Чувството ми за романтика обаче надделя в мен и си пуснах интересен романтичен филм, който ми препоръчаха, а аз сега го препоръчвам и на вас - "Пролетно пробуждане".
Мисля, че вече е време и за едно Наздраве от мен, като Ви пожелавам Весел празник. Не забравяйте, че всеки един ден може да се превърне в празник, стига да вложите във всяко нещо, което правите в ежедневието си, любов и желание да се получи. Със сигурност ще ни липсва и това дълго време със семействата ни. Признайте кога за последно прекарахте толкова време с най-близките си хора на света?
Старайте се да увеличавате щастливите моменти в живота си, а не потъвайте в отчаяние и терзания, че сте затворени единствено у дома, защото винаги има нещо ново, което може да опитате или просто да развиете себе си. Не забравяйте, че животът не трябва да бъде използван, а да бъде Живян! Насладете му се.
Весели празници!
До скоро...
Как започна всичко?
С мама купихме яйцата, след това отидохме и за продуктите за козунак и курабийки. Разбира се, като се прибрахме се дезинфекцирахме и се захванахме за работа, защото имаме доста тесто да омесим. Първо, започнахме с яйцата - сварихме ги, е както винаги имаше и няколко жертви, но пък така поне подготвихме закуската за следващия ден. Тази година обаче решихме да експериментираме, защото прочетохме доста интересни идеи за боядисване и украсяване на яйца. Ще споделя и една с вас: От шарена салфетка изрежете симпатични фигурки, след това боядисайте яйцата в по-светла боя (в зависимост от картинката, защото при нас се получи синьо агънце), изчакайте да изстинат, след като сте ги извадили от чашата с боя. От несварено яйце отделете белтъка в чашка, вземете изрезката от салфетката и я наложете върху свареното боядисано яйце, като с четка или с пръсти намазвате с белтъка. Като за финал - оставете да изсъхне. След няколко опита съм сигурна, че ще се получи. При нас стана от втория път, но пък разнообразихме тазгодишната трапеза. Предполагам, че и Вие също сте експериментирали и разполагате с интересни трикове за боядисване на яйцата. Има и други варианти за шарени великденски яйчица - най-лесният начин е да увиете яйцето в салфетка, която е напоена с различни бои. Не забравяйте, че има и лепенки по магазините за тези като мен, които не могат да рисуват. А за по-талантливите - просто грабнете тънка четка и се развихрете.
НЕ СИ ТИ ОБАЧЕ, АКО НЕ СИ ОЦАПАШ РЪЦЕТЕ ПО ВЕЛИКДЕН И НЕ СИ СНИМАШ ЯЙЦАТА ЗА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ!
Традицията е спазена и сега започва наистина кулинарното пътешествие, защото тази година решихме всички ястия да бъдат домашно направени. Следващата стъпка са Курабийките. За тях има най-различни рецепти и съм сигурна, че всеки има своя малка тайна за това как ги приготвя, а и разбира се, тайна съставка. Приключението вкъщи беше огромно, защото се борихме с тестото, а след това и с количеството, което излезе. Ще имаме сладки чак до Коледа сигурно. В крайна сметка, всеки участваше по някакъв начин в подготовката на курабийките. Един меси, друг оформя тестото, трети опитва, четвърти се промъква да изяде вече готовите. Е, има останали за Великден, въпреки че никой не се сдържа и си похапна. Все пак без опитване не е интересно и забавно. Поради количеството тесто изпробвахме и много различни форми - сърца, пеперуди, звезди, луни, кръгчета, топчета, дори има няколко мечета и патенца - цяла животинска картинка... За първи път опитахме рецептата и се получи, направо се ядат като топъл хляб.
Време е да ви разкажа и за най- сложната част от приготвянето на великденските десерти. Определено от третия път се получи така желаният Козунак на конци. Все пак човек се учи, когато греши. Последните дни издирвахме перфектната рецепта за козунак - в интернет, по книги, дори по телевизията. Е, не я намерихме, ами всъщност я създадохме чрез комбинация на различни съвети от хора, които са допуснали нашите грешки. Направо сме готови за "Мастър шеф", но като семеен отбор. Не беше лесно да постигнем нашата цел за домашен козунак, но след като успяхме да го направим заедно като семейство се чувстваме още по-щастливи от резултата. Майка ми постоянно казва, че когато правим нещата задружно, те винаги се получават. Нека не забравяме, че вложихме и много любов, търпение, а и брашно...Ето за тези моменти си струва да бъдем под карантина, защото преоткрихме себе си, а дори и като семейство.
Сигурна съм, че с всички вас е така, а празниците Ви карат да се наслаждавате на моменти като тези.
Единствено ни остана и агънцето да приготвим. Това вече е доста висока летва за нас. Може пък и да попаднем на интересна и вкусна рецепта. Отново ще попътуваме из старите книги с рецепти, из модерните сайтове за кулинария и из съветите на приятели. Вече знам дори кой може да ми зашие и пълненото агне. Дали ще се справим и с тази гозба? Предстои да разберем... Сега определено е времето за Великденски бъркотии в кухнята, затова Ви препоръчвам да опитате и сложните рецепти, които сте видели в интернет и които събуждат у вас любопитството какво ще забъркам. А ако не се получи, винаги имате втори опит, като това ще бъде един малък урок, който със сигурност ще е и много забавен.
А как продължи всичко?
Разбира се, дните ни по време на карантината се прекарват както в учене и писане на домашни и изработка на проекти, така и в препичане на терасата или гледане през прозореца. Чаша кафе или горещ шоколад в ръка, докато слънчевите лъчи се подават из зад съседния блок, а миризмата на цъфналите цветя те карат да не си тръгваш от балкона. Гледката е невероятна, а ти оценяваш обикновените неща, които преди си изпуснал. Сега дори се наслаждаваш на градинката пред блока или на пролетния вятър, който ти развява косите. Е надвечер може, разбира се, да смените и питието с бира или вино.
Свеж въздух, слънце и ветрец - това предлага терасата на вашия апартамент.
Направо човек може да се пристрасти към това блажено място у дома. Много от нас дори вече се пренасят на терасата, за да четат книги, за да работят, или като мен да пишат блога. Толкова съм продуктивна на това място, дори смятам и онлайн обучението ми да продължи там, ако някой от семейството ми не ми е откраднал мястото.
Замислих се за идеята да преобразя и малко балкона - повече цветя, по-уютна обстановка, по-удобни места за настаняване, малко светлини и за топлите вечери. Разгледах и различни предложения в интернет пространството, за да предекорирам терасата. Все пак там ще ходя и на кафе с приятелите ми, за да си поклюкарстваме малко повече по време на карантината. Не съм забравила и за варианта да надничам през прозореца и да гледам познати и непознати лица, макар че с тези маски няма кой знае колко да ги видя или позная.
Искрено мога да кажа, че завиждам и на всички от вас, които сте облагодетелствани и имате двор. А Вие какво правите докато сте на двора?
След като хубаво се напекохме на терасата, предлагам и една разходка из апартамента - може да си починете преди това в спалнята, а после да се разнообразите във всекидневната с някой филм или игра. Сега е най-подходящото време и за вашето забравено хоби. Аз имах списък с книги, освен задължителните за училище, които вече започвам да чета, когато се нуждая от почивка и пътешествие в някой доста по-необичаен свят. Въпреки това повече време прекарвам в учене, защото изпитите идват и се нуждая от подготовка. Много е забавно, когато вкъщи всички са запретнали ръкави в учене и в работа, нали? При нас се получава своеобразна творческа обстановка, като навсякъде е затрупано с учебници и тетрадки. Поне можем да се ориентираме и къде са ни нещата, макар че мама се хваща за главата, като влезе в детската стая.Борбата за компютъра пък е велика, вече дори си изработихме и график кой кога може да ползва лаптопа.
Дните около Великден прекарахме най-вече в подготовка за празника и разбира се, си починахме и правихме любимите си неща. Липсват ни дългите разходки, но се надяваме скоро всичко да отмине и да се насладим на пловдивския център и на тепетата.
В неделя, на Великден, спазихме традицията и се чукахме с яйца. Тази година брат ми е борецът. Надявам се поне догодина вече аз да бъда... Денят ни започна заедно като семейство, като споделихме още един незабравим и уникален празник. Въпреки че сме под карантина, успяхме да се забавляваме и да се разнообразим като семейство. Сега ще приготвим и любимите ни пържоли с картофи за довечера. Все още денят не е приключил, а аз планирам как може да изненадам родителите си и брат ми довечера. Разбира се, отново ще се съберем около трапезата, но пък защо да не поиграем някоя интересна семейна игра? Чувството ми за романтика обаче надделя в мен и си пуснах интересен романтичен филм, който ми препоръчаха, а аз сега го препоръчвам и на вас - "Пролетно пробуждане".
Мисля, че вече е време и за едно Наздраве от мен, като Ви пожелавам Весел празник. Не забравяйте, че всеки един ден може да се превърне в празник, стига да вложите във всяко нещо, което правите в ежедневието си, любов и желание да се получи. Със сигурност ще ни липсва и това дълго време със семействата ни. Признайте кога за последно прекарахте толкова време с най-близките си хора на света?
Старайте се да увеличавате щастливите моменти в живота си, а не потъвайте в отчаяние и терзания, че сте затворени единствено у дома, защото винаги има нещо ново, което може да опитате или просто да развиете себе си. Не забравяйте, че животът не трябва да бъде използван, а да бъде Живян! Насладете му се.
Весели празници!
До скоро...
Коментари
Публикуване на коментар