The Wandering Compass

Впускам се в следващото вълнуващо морско приключение, което дори преживях за първи път в живота си. Потегляме към така известната Градина с голяма палатка и още по- голямо любопитство как се оцелява в хотел "Звездоброй" или иначе казано на къмпинг в борова горичка до плажа. Сякаш колкото повече отлагам написването на тази статия с дъх на водорасли, толкова повече увеличавам своето лято и това на вас, читателите ми, с надеждата студът въобще да не идва. Някъде в точките от списъка ми с неща, които искам да изпробвам за "сефте" и да преценя дали педантичният ми характер е способен на рискове, е и спането под почти открито небе, сиреч палаткуване. Ако "тегля чертата", това лято успях да изпълня няколко точки от този списък с необикновени преживявания, които ми припомниха чувството да бъдеш див, щастлив и жив. Време е да разтоварим пълните догоре с багаж коли и да влезнем в ролята на инженери за разпъването на палатки. Честно да си призная, отстрани погледнато

С ръка на сърцето мога да определя, че дните, прекарани на брега на морето, създават едни от най- топлите ни спомени за всяка календарна година. Определено това е най-дълго чаканата седмица в годината, заедно с коледната ваканция и празниците през Декември.  И сякаш след един миг цялото това вълнение, всичките трепети по време на почивката край морската шир са останали зад гърба ни. Лятото е само и единствено време за повече вълни, сол в косата, пясък в краката и най- вече за чувство на пълно безгрижие. Тазгодишната черноморска почивка е в град Несебър, а в този пост ще ви разкрия как една "майничка бичи айляк" на морето и ще ви дам съвети какво да правите или по-скоро не в древния град.  Разбира се, първо ще отговоря на въпроса: защо да изберем Несебър за морската почивка . Градът предлага с две думи  за всекиго по нещо, нюанси от море - солидно количество история и архитектура от различни епохи, тесни и кокетни улички за вечерни разходки, арт магазинчета, дълги кейове и кр

Изкуството наистина се влюбва само в хора с отдадени сърца… Иво прекрачва прага на Академията, най-престижното училище по изкуства, с амбицията тази институция да стане трамплин към сбъдването на мечтите му. Сигурен е, че няма намерение да се сприятелява, нито да завързва познанства, още по-малко да се забърква в интриги. Ала добрите му намерения се сриват още през първия час, когато е изгонен несправедливо от клас.  В стаята за наказание обаче го очаква среща със съдбата, въплътена в деликатната осанка на бъдеща примабалерина, затворена в крехкото тяло на едно красиво момиче. Нора не иска просто да танцува. Тя иска да бъде най-добрата балерина, която някога е творила на сцената. Научила се е да заключва сърцето си, за да следва своята мечта. Докато не среща Иво. Душите им прилепват една о друга като парченца от пъзел. Никой освен Нора не може да разбере грандиозните амбиции на Иво. Никой освен Иво не може да оцени нейната страстна отдаденост на танца.  В завладяващия роман на Симона С

 Двама души, търсещи път към себе си. Преди пет години животът на Марина спира. Оттогава тя се бори да премине през рутината на всеки следващ ден, но без следа от предишното ѝ аз. Борис се опитва да намери себе си сред най-отдалечените и екстремни кътчета на света. Привидно доволен от живота, който живее, той не може да не се запита щастлив ли е наистина. Древна реликва, изгубена в опустошителна война. Съдбата ги среща сред суровата красота на Югоизточна Турция и им поставя изпитание. Местните говорят, че бойци на ИДИЛ крият плячкосаните от древните храмове на Сирия антични съкровища в тъмните води на язовир Биреджик. Двамата тръгват по следата и попадат на мозайка, по-ценна от всичко, което са се надявали да открият. Опасност дебне отвсякъде и всеки може да е враг, а Марина и Борис могат да вярват единствено един на друг. Спонтанните решения понякога се оказват най- правилните стъпки, които можем да направим в живота си. По този съвсем случаен начин се сдобих и с книгата на Гергана Ла

Покоряването на върхове в живота е сбъдната мечта. Имаш ли силата да предизвикаш себе си?  Пътеписът за планинското ми приключение до връх Вихрен ще започна с изречения от разказа на Иван Вазов "В Пирин".  " Хубава е нашата Пирин планина! Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости!... А бистри хладни поточета весело скачат от стръмните урви, лъкатушат из миризливите долини и сладко, сладко шумят, сякаш че пеят нещо… Качиш ли се, хе, там на снежния връх, дето се въвира в небето, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; а на юг върховете светогорски, зад тях — Бяло море; а погледнеш ли нагоре — ще видиш бога!… " Не е измислица планината и щастието, както и блаженството, удовлетвореността съществуват. Там са, горе по криволичещия път на теснолинейката, покрай Родопите, та чак до белеещата се отдалеч Пирин планина. Време е изка

Неделите определено са предназначени, за да преминават в облаците и да ни пренасят в изцяло друг свят.  Неделите със сигурност трябва да се изживеят по неповторим начин, особено през лятото.  В този пътепис ще ви разкажа за чувството да си там горе, където вятърът не спира да разрошва косите ти, където можеш да се протегнеш и да докоснеш небето с ръка, където се сливаш в едно с красивата природа на Стара планина. Тя, Стара планина, е дом на всеки, посреща те с широко отворени обятия и те приютява, а сърцето ти остава там, завинаги.  Причината да се влюбя в рая на Балкана е походът ни до хижа Рай и до Райското пръскало . Ако желаете да помечтаете и да усетите пръските на водопада, кликнете на линка , а по- препоръчителният вариант е направо да го почувствате с вашите собствени емоции. Именно този миналогодишен поход ме накара да се завърна в парк "Централен Балкан".  Целта е ясна: Беклемето - хижа Козя стена Времето: слънчева, ветровита Неделя, 3 часа преход Настроението: гото

Две академични години, 3 онлайн сесии и 1 присъствена сесия по-късно се завръщам към поредицата ми, свързана с университетските ми приключения като студентка към Филологическия факултет.  Академичната 2021/2022 година започнахме присъствено в сградата на Ректората на Софийски университет. Месец по-късно отново се завърнахме към онлайн средствата за обучение и така чак до Великденската ваканция. Тази учебна година обаче не завърши изцяло пред екраните с верния ни спътник Мудъл. По-интересното и любопитното беше първата ни присъствена изпитна сесия. Вече в края на втори курс, но още зайци по отношение провеждането на изпитен контрол из кабинетите на Ректората.    В Интернет пространството със сигурност ще намерите сравнения, тези, мнения, заключения, свързани с онлайн и присъствената форма на обучение в университетите. Разбира се, няма как да остана по-назад и да не споделя своите виждания, които са базирани на личен сблъсък с предимствата и недостатъците.  Лекциите - Онлайн vs. Присъств