- "Къде се виждаш след години? Как си представяш живота?" - попита Ви някой някога преди много лета. Вие с трепет и усмивка му разказахте за своите най-откровени стремежи, за бъдещите си идеи и желани постижения. Къде обаче Ви отвя вятърът, докато целеустремено крачихте напред към бъдещето си?
В тази публикация ще Ви разкажа за моето приключение, в което се впуснах ненадейно, без да се замисля и за миг. Рискувах, а всичко след този избор си струваше.
Всичко започна преди 2 години в един дъждовен януарски ден, който се оказа поредният от грипната ни ваканция. Разбира се, грипът не пропусна да се разпише и в нашето семейство, а кратката домашна изолация без идеи какво да правим ни се стори като цяла вечност. В отчаяните си опити да намеря занимавка, която да ме кара да създавам и да вдъхновявам, в ума ми заигра мисълта да създам свое собствено кътче в интернет пространството. Така и се случи - спуснах се по течението на своята идея без много да се чудя, без да имам предначертана стратегия, без очаквания. Единственото, което имах и все още гори в мен, е вдъхновението да творя, мотивацията да разказвам, желанието да пиша и да споделям преживявания, които си струват да бъдат почувствани.
Страницата, която създадох за своите истории, ме накара да погледна света от позицията на автор. Вече не съм единстнвено читателят, който вижда и оценя крайния резултат, а съм майсторът, който гради със силата на мечтите си. Да се впуснеш в предизвикателство, което напълно се различава от всичко познато досега, носи със себе си от онези уроци, които помним цял живот.
Преди месец в университета трябваше да представяме реферати на избрана от нас тема, затова аз реших да запозная колегите си с блогърството и писането на статии. Тази задача приех присърце не само защото е част от изпита ми, но и защото благодарение на нея още по-добре опознах сферата, в която навлязох с пълна сила.
През 2-те години, в които се опитвах да съчетая времето както за училище, така и за кътчето ми с лично творчество, си направих съществени изводи за това какъв човек искам да бъда. Блогът ми ме накара да се огледам и да видя свят, пълен както с погубваща монотонност, така и с изкуство, за което си струва да живее всеки един ден.
- Бъдете креативни хора, които не спират да вървят по дирите на вдъхновението. Във тези времена се нуждаем от хора, които забелязват необичайното в съвсем обичайното ежедневие. Лесно е да им се възхищаваме, но е уникално да бъдем като тях.
- Глобализираното общество не прощава на клишетата, защото то търси постоянно нови и невиждани досега неща, които да грабват и да повлияват, та чак да разтърсват психиката ни из основи.
- Накарайте хората да чувстват, залейте ги с емоции. И не, не само чрез публикациите си в социалните мрежи, а чрез действията си.
- Създайте своя визия за нещата, изложете тезите и фактите си, бъдете смели да изказвате и отстоявате собственото си мнение.
- Забавянето на темпото не е провал, а начин да осъзнаете докъде сте стигнали и накъде отивате.
- Правете грешки, рискувайте, но се вслушвайте в думите на приятелите си или на близките си. Те виждат нещата под съвсем различен ъгъл.
- "Три пъти мери, един път режи!"
- Във всяко едно начинание намирайте онази сияеща искра, която Ви кара да продължавате напред със същата страст, която имахте в началото, без да се отказвате.
- Не се опитвайте да бъдете перфектни, защото всеки разбира "съвършенството" по свой собствен начин.
"Пишещите хора стават писатели едва когато някой чете написаното от тях."
Трудностите обаче винаги са около нас. Такъв е и любимият на всички "проблем на белия лист". Ах, това писане, което те връхлита винаги неподготвен. Понякога музата за действие идва в просъница, но на сутринта по същия необясним начин си тръгва и няма дори спомен от развилнялата се стихия в главите ни.
Кога точно се случва? - никой не знае отговорът на този въпрос с повишена трудност. Няма средства, които да стимулират процеса - нито приятната музика, нито ретроградния Меркурий, нито вътрешните ни чакри, нито кафето или горещия шоколад, нито разходките, нито дори структурираните опорни точки. Думите в главата са в един неописуем безпорядък, не могат да бъдат подредени и превърнати в приятна за четене творба. Чакаш ги толкова време и накрая идват в най-неподходящото. Но пък когато дойдат, а те все някога ще го направят ... стават нашата стихия.
През тези 2 години открих нови хоризонти, докоснах много хора, следвах своите правила и осъзнавах грешките си. Успях да надхвърля границите си, успях да изградя нещо мое, което се превърна в хоби, в извор на вдъхновение и в приятно бягство от трудностите и неволите на рутината.
Аз след тази неочаквана стъпка в живота си, съм човек, който прие мисията си да вдъхновява хората да четат и да пътуват чрез силата на думите. Аз след тази първа крачка съм всичко онова, което не съм си мислила, че ще достигна. Понякога наистина си струва да благодарим на вятъра, който ни отвя на мястото, на което сме сега.
А каква ще бъде следващата крачка?
Творчеството може да отключи неща във Вас, да Ви заведе на места, които дори писателят не би могъл да предвиди.
(по идея от цитат на Джо Джо Мойс)
За повече вдъхновения и истории
може да последвате Инстаграм страницата на блога ми,
като кликнете на иконката.:
Благодаря за вдъхновяващото и искрено послание, Габи. Намирам себе си в написаното, а това ми дава увереност, да продължавам. Винаги съм обичала словото, не бих могла да си представя Света без литературните шедьоври на миналото и настоящето, потапям се в сета на книгите с истинско уоволствие и ... пиша. Неуверено, защот овинаги си казвам . ама кой се интересува от това, какво мисля и чувства... и тогава ме побутне някой приятел, взема да кача нещо във фейса или да споделя в тесен кръг- и ето, че чудото става. Коментари, обратни връзки, емоции и толкова много човешка топлина .....
ОтговорИзтриванеМного ме мотивира написаното от теб и се възхищавам на зрелостта ти едва на 19. Възхищавам се и на свободата ти и смелостта ти да публикуваш.... наичих нещо от теб. БЛАГОДАРЯ, дете!