Да се завърнеш...

Дестинация: Назад във времето

Миналото, историята и разказите доста често ни придърпват към себе си и ни превземат с всичко, което се е случило тогава. Да успееш да видиш историята, да си част от нея, да си представиш, че се връщаш назад във времето на българските царе, на Възраждането, на Априлското въстание, да се докоснеш до бита и традициите на миналото и да станат част от теб, да опознаеш миналото само чрез пътуване, дестинация и карта. Защо да не?

Днешната ни разходка ще е из българските градчета, които пазят в себе си историята, но и изграждат нова. Реших да ви споделя още една моя екскурзия, но този път в родината ми. Магията на една малка държава - България, която успява да плени сърцето ти и те кара да пожелаеш още от нея, да почувстваш още от нейното минало и да вървиш по стъпките на Левски, Ботев и всички нейни синове и дъщери.

Ще започна с едно много красиво място, град, който ме кара да се завърна отново там, да вървя по малките му калдъръмени улички, да посетя къщите и музеите, да чуя народните песни, да се хвана на хората и да стана част от миналото - КОПРИВЩИЦА.

Разположена по течението на река Тополница, Копривщица пленява със своите стръмни и непроходими от автомобил улички, с къщите във всякакви цветове,с каменните мостчета над поточета, с конете и магаретата, които впечатляват чужденците, със звука на чановете, с неповторимата гледка и високопланинска природа. Вървиш по малките улички, срещаш местните хора, чуваш различни предания за града, изключителни истории и легенди. Патриотичният дух тук се е запазил и до днес, а доказателство за това са къщите - музеи на знаменитите българи, родени там. Да се завърнеш...по пътя на Въстанието и да минеш по Каменния мост, където гръмва първата пушка и дава началото на Априлското въстание. Един ден не е достатъчен, за да се насладите изцяло на Вечния град, защото полъхът на вятъра през лятото, аромата на ракията и храната в кръчмите, шепота и ековете от векове назад ще те съблазняват през цялото време.

Дори и през зимата Копривщица ни привлича със своята красота, за да се сгушим в някоя старинна къща с приятели, да пием и да ядем, да слушаме народни песни и да заиграем.

Да навлезеш и в дебрите на гората, да се разходиш из горите на Средна гора, да послушаш чуруликането на птичките и да си направиш пикник на някоя поляна.

Сгушила в себе си историята на България, Копривщица е кътче от земята, която си заслужава да бъде посетено и видяно, но и с връхни дрехи, защото както казват хората тук - лятото тук трае само 3 дни.

Всеки един от нас, всеки българин свързва Карлово с името на Апостола за Свобода - Васил Левски. Родното място на Левски е един от най - омайните и красиви възрожденски български градове, където още витае революционния дух и споменът за една епоха на герои. Следващата ни спирка е град КАРЛОВО, с който аз съм пряко свързана и познавам доста добре, разбира се, и горещо препоръчвам. 

Мога ли да го опиша този величествен град? Трудно. Защо ли - защото той трябва да бъде видян, да бъде обходен, да бъде посетен музеят на Левски, да бъдат отъпкани калдъръмите по старите и малки улички в града, да се посети старинно кафене, да се снимаш до паметника на Апостола. 

Величието на Стара планина пленява всеки един с гледката си, с пътеките си, за да бъде видяна отвътре. Карлово или още градът на Розите, тъй като се намира в Долината на Розите, привлича всеки един българин, а и не само с обстановката си, със спомените и препратките към историята, с красотата на водопадите и реките по планината. В близост е и град Сопот, родното място на Иван Вазов, където отново се потапяш в българската история и ставаш част от нея, но и също така може да полетиш с парашути и делтапланери, благодарение на лифта.

В подножието на Стара планина, по продължение на дългата главна улица на Карлово се намира и водопад Сучурум, който те привлича с шума си, със студената си вода, с възможността за плаж и скачане, макар че е доста опасно.

Калофер също е близо до Карлово, който ни докосва до историята на Ботев и ни припомня също така славното минало на загиналите за свободата.

Продължавам историята си със село ЖЕРАВНА , където животът, забързаността за работа, стресът и напрежението са изчезнали, защото времето е спряло, което е характерно за селата в подножието на планината. Историите и легендите за името на града, за създаването му са доста интересни и те завладяват истински. Обявен за Национален архитектурен резерват, селището привлича туристи от цял свят със старите си дървени къщи, запазени от Възраждането, отново с тесните селски улички, култура и бит. Родното място на Йордан Йовков е една живописна картина, която трябва да бъде видяна и да се запамети в ума и в сърцето. В околността се намират и Котел, Медвен, Катунище, Градец, където също човек може да отседне и истински да се почувства част от миналото.

Истински те привлича и Международният Фестивал на фолклорната носия в Жеравна, по идея на Христо Димитров, продуцент и хореограф на ансамбъл "Българе". Като танцьорка във фолклорен ансамбъл мога само да споделя, че да имаш честта да носиш носия, да се облечеш по този начин те изпълва с чувство на гордост и любов към миналото, към историята и към традициите, запазени векове наред. Благодарение на този фестивал, запазваме традициите и миналото си, запознаваме поколения напред с тази красота, с този живопис.

Две пълни денонощия, изпълнени с невероятни и незабравими емоции за посетители, участници, гости и чужденци. Неспиращото дефиле на народни носии в най - различни цветове дава възможност и всички любители на българските ритми да се наиграят и насладят до насита.

 

Да се завърнеш...

Магията на миналото е част от нас, затова посетете тези градове и села, запознайте децата си с историята и нека българската приказка да продължава векове напред и да е част от нашите сърца. 

До скоро!

П.С.: Ако сте посетили още малки, но неземно големи по история и спомени от миналото градчета и села, моля споделете в коментарите и разпространете силата на Българското в душите ни.